— В момента може би. Но ти още нямаш и двайсет години, а и умееш да чакаш.
— Много добре си ме опознал — рече Шигеру през смях, все едно идеята му се струваше доста забавна.
— Чувам разни неща за теб — рече Кенджи. — С прискърбие научих за смъртта на съпругата ти. Възнамеряваш ли да се ожениш повторно?
— Не, никога — отвърна рязко Шигеру. — Надявах се да имам деца, но си дадох сметка, че тяхното съществуване би представлявало още по-голяма заплаха за чичовците ми, което би ги превърнало в заложници, ако не на действителността, то на съдбата със сигурност. Не мога да понеса повече загуби. Освен това имам брат си… сега трябва да съм му като баща.
— Да, не го изпускай от очи. Той е по-голяма заплаха и от теб, такова е цялото ти семейство и всички, които обичаш. Ийда ще направи каквото може, за да те унижи, да изтъкне своята власт над теб и да ти причини болка — Кенджи замълча за момент, а после заяви тихо, но решително: — Бъди особено внимателен. Променяй обичайните си дейности, не ходи никъде сам и винаги бъди въоръжен.
— Ийда може въобще да не ми обръща внимание — каза Шигеру с привидно безразличие, макар че отчете предупреждението. — Вече съм се отказал от пътя на меча.
— Но въпреки това все още обучаваш брат си и продължаваш собствените си тренировки.
— Брат ми трябва непрестанно да е зает с нещо. Аз станах земеделец, но Такеши е син на воин. Той трябва да получи образованието на воин, преди да е станал пълнолетен. После вече може да избере собствения си път — Шигеру замълча за миг и после продължи: — Ти, изглежда, си осведомен за всичките ми дейности. Сигурно имаш шпиони, които ме наблюдават през цялото време?
— Не, точно сега не — отвърна Кенджи. — Научавам само онова, което вече се е разчуло. Държа си ушите отворени, нищо повече — звучеше искрено и Шигеру изпита желание да му се довери, да спечели този необикновен и интригуващ човек за свой приятел.
— Какво те води в Хаги? — попита той.
— Имам роднини тук. Сигурно знаеш пивоварната, собственост на Муто Юзуру.
Беше съвсем оскъдна информация, предложена почти като дар. Шигеру кимна.
— Значи семейството ти се занимава с винопроизводство?
— Тече във вените ни вместо кръв — отвърна Кенджи. Шигеру му наля нова чаша, която той пресуши на един дъх. — Аз самият произвеждам соеви продукти — пастет и сос, в Ямагата. Повечето наши семейства се занимават или с едното, или с другото.
— Има ли някаква специална цел, с която си дошъл да ме видиш?
— Не, просто наминах. Нали така правят приятелите — отвърна Кенджи с усмивка.
— Досега не ми се беше случвало — призна Шигеру. — Лишен съм от подобни ежедневни удоволствия. Понякога се чувствам като Шакямуни5 преди просветлението му. Той не знаел нищо за страданието или смъртта, бил предпазен от тях. Едва когато заживял в света, състраданието му се събудило — той млъкна и се извини. — Прости ми. Не съм целял да се сравнявам по какъвто и да било начин с Просветления, нито да ставам толкова сериозен. В новото ми положение едно такова обикновено приятелство може да ми бъде утеха… макар че, разбира се, съвсем не искам да кажа, че в теб има нещо обикновено!
— Аз съм един скромен търговец, също както ти си прост земеделец! — отвърна Кенджи.
— Да пием за приятелството помежду им. За земеделеца и търговеца!
Двамата пресушиха чаши и си наляха отново.
— Какви други новини имаш? — попита Шигеру.
— Може да ти е интересно да научиш, че Араи Дайичи бе принуден да се подчини на Ийда. Пратен е да служи на Ногучи в новата крепост, която Ийда строи за него.
— Твоята племенница отиде ли с него?
— Шизука? Да, тя живее в града. Двамата имат дете, знаеш ли?
Шигеру поклати глава.
— Момче. Нарекоха го Зенко.
Шигеру изпразни чашата си, наля си отново и отпи, за да прикрие вълнението си. Тя го беше предала и беше възнаградена със син!
— Араи ще го признае ли като наследник?
— Съмнявам се. Във всеки случай децата на Шизука принадлежат на Племето. Араи е по-млад от теб. Той ще се ожени и ще има законни деца. Щеше вече да го е сторил, но след Яегахара Трите провинции са в непрестанен хаос. Всички съюзи в Западната провинция са твърде нестабилни. Няма да се бият с Ийда, но ще му затрудняват живота. Той изисква обезщетения — Ширакава вероятно ще трябва да дадат дъщерите си за заложници; Маруяма оскърбиха Тохан, като отказаха да нападнат Отори от запад. Съпругът на владетелката Маруяма се спомина през есента, точно след раждането на сина им, който пък почина наскоро. Вероятно и на нея ще й се наложи да даде дъщеря си за заложница.
5
Гаутама Буда — висш духовен учител от Древна Индия и създател на будизма; известен също като Шакямуни, което на санскрит означава „мъдрецът от клана Шакя“. — Б.пр.