Делото му няма да бъде погубено, даде той безмълвно обещание. Аз ще го продължа.
Мислеше за това постоянно и в ъгълчетата на съзнанието му започнаха да изплуват късчетата на бъдещата му стратегия. Едно от най-важните между тях бе съюзът със Запада, с Араи и Маруяма, вече го знаеше. Покушението над собствения му живот също го бе навело на известни мисли. Ийда се бе опитал да го унищожи в сърцето на собственото му владение. Не можеше ли и той да отвърне на удара по сходен начин? Беше ли способен да прибегне до политическо убийство? Щеше ли Племето някога да почне да работи за него, както бе предложил преди време Кенджи? Можеше ли някога да си го позволи?
Няколко дни преди пълнолуние той остави коня си в Мисуми и отиде пеша в планината, оповестявайки, че възнамерява да огледа околните гори и да прекара известно време в уединение, в молитви за душите на мъртвите. Никой сякаш не се усъмни в думите му — вече бе успял да си създаде име — интересуваше се от земеделие, беше по-благочестив от всякога и считаше за особено важно да се отдава заслужената почит на мъртвите.
Западната граница на Средната провинция минаваше покрай тясна долина между два стръмни планински хребета. По-нататък в южна посока границата бе охранявана — местните земевладелци изискваха налози и тарифна плата върху търговски стоки и превоз, и всички пътници бяха внимателно следени. Шигеру разполагаше с писмено разрешение от своя клан да пътува където пожелае, но не искаше да разкрива намеренията си, затова бе решил да прекоси границата в този отрязък дива планинска местност в горната част на реката, която течеше през целия път северно от Хаги.
Имаше известни познания за областта, разположена на източните склонове, от предишното си посещение при Ейджиро, когато двамата бяха яздили в планината и владетелят му бе показал различните дървета, отглеждани за дървен материал — кедър и бор, зелкова7, пауловния и кипарис. Но щом излезе над равнището на гората, следвайки тесни пътеки по каменисти чукари, той се озова в непозната местност и през деня се ориентираше по слънцето, а вечер — по звездите. Времето се задържа хубаво, дни наред есенното небе бе ясно и чисто, а листата сменяха окраската си, обагряйки гората в червено, което нарастваше осезателно, спускайки се надолу от върховете на хребетите.
Беше си взел храна, а и ядеше от онова, което му предлагаше природата — кестени, лешници, черници; в началото намираше подслон за вечерта в някое уединено стопанство, но горе в планината нямаше къщи, а беше твърде студено, за да спи на открито, тъй че продължаваше да върви през цялата нощ, докато луната все повече нарастваше.
Прехвърли първия хребет и прекоси реката. Местността изглеждаше пуста — нямаше признаци за обитатели, нито мирис на дим. Реката тук бе плитка и бърза, подобна на поток, и си хортуваше тихо, докато прескачаше облите камъни. Поспа малко по пладне, стоплен от слънцето, но привечер времето взе да се разваля. Вятърът свърна на северозапад, а на хоризонта се скупчиха облаци. Шигеру премина през един проход и застана на най-високата скала, за да отправи поглед на север, чак до крайбрежието. Под задъненото сиво небе морето на хоризонта бе като бледотеменужено петно. Очакваше да види Ошима — разположен на остров вулкан, — но не можа да различи очертанията му. Вляво от него хребетът се спускаше по-плавно, за да се прелее в плодородната земя на запада, стоплен от крайбрежното „черно течение“, защитено от неговите планини. Далече на югозапад бе разположен крепостният град Маруяма. Харада му бе казал, че светилището, което щеше да посети неговата владетелка, се намира на по-малко от ден път от прохода. Той огледа гората под себе си; над долината отвъд се стелеше дим, но иначе нямаше никакви следи от близки обитатели, нито един извит покрив не се показваше от тъмната зеленина. На отсамната страна на хребета есента не бързаше толкова да остави своя отпечатък върху дърветата — по най-високите склонове само няколко клена бяха почнали да сменят окраската си. Току преди здрачаване усети мирис на дим и още някакъв аромат, от който устата му се напълни със слюнка, а стомахът му закурка; пое предпазливо по дирята и стигна до малка колиба, направена от груби отсечени клони и дървесна кора.
Двама мъже печаха на огън две птици, а пламъците сияеха на фона на падащия здрач. Шигеру ги стресна с поздрава си и те тутакси посегнаха към ножовете си; за момент изглеждаше, че ще му се наложи да се сражава с тях. Чувството за вина ги бе направило докачливи и подозрителни, но щом видяха Джато, те проявиха повече склонност да се примирят със самотния воин.
7
Шест вида широколистни дървета от семейството на бряста