Корабът изникна от следобедната мъгла, движейки се срещу югозападния вятър. Шигеру прегази през водата и бе изтеглен през борда. Палубите бяха хлъзгави от кръвта на рибите, които вече бяха изкормени и прибрани в качета със сол. Грамадни бъчви с морска вода съдържаха живия улов. Миризмата бе силна и остра до призляване, а рибарите — уморени, мръсни и петимни да се приберат у дома.
— Видя ли някакви призраци? — попита нетърпеливо Фумио и Шигеру му разказа историята за девойката, сгодена за смъртта, и за привиденията на сватбеното пиршество.
— И ти ги видя в Кате Джинджа? — попита момчето.
— Със сигурност — отвърна Шигеру със същия откровен тон, чувствайки погледа на Терада върху себе си. — Ще си отида у дома и ще опиша всичко. Някой ден може да прочетеш моите истории!
Фумио изстена.
— Мразя да чета!
Баща му го плесна.
— Ще прочетеш книгата на владетеля Отори и ще й се радваш! — заяви той.
Влязоха в пристанището на Хаги на следната сутрин. Шигеру бе останал буден почти през цялата нощ, наблюдаваше звездите и чезнещата луна, видя първите проблясъци на настъпващата зора, а после и яркия изгрев, когато оранжевият диск се издигна над източните планини и разсипа своята разточителна светлина по повърхността на морето. Благодари на Терада в пристанището и му се стори, че отново видя в изражението на по-възрастния мъж и презрение, и разочарование.
Пое обратно към дома, без да бърза, а по пътя спираше да разговаря с различни продавачи и търговци, обсъждаше пролетната сеитба, разглеждаше различни стоки, донесени от голямата земя, даже пи чай с един от тях и оризово вино с друг.
Щом стигна до собствената си порта и влезе през нея, поздравявайки весело стражите, той мина през градината и видя майка си, седнала в стаята, която излизаше на източната веранда. Отиде при нея и я поздрави с „добро утро“.
— Владетелю Шигеру! — възкликна тя. — Добре си се завърнал — огледа набързо облеклото му и каза: — Не си излизал в града в този вид, надявам се?
— Бях на плаване няколко дни — отвърна той. — Беше много интересно, майко. Знаеш ли, че ловят платика, сепия, скумрия и сардела между Хаги и Ошима?
— Не проявявам интерес към платиката или сепията — отвърна тя. — Вониш на риба… а дрехите ти! Съвсем ли си забравил кой си?
— По-добре тогава да отида да се изкъпя, щом воня — каза той, отказвайки да се засегне от нейното раздразнение.
— Няма да е зле. Освен това положи някакво усилие, като се обличаш. Трябва да отидеш в крепостта. Чичовците ти искат да говорят с теб.
— Ще им разкажа за призраците, които видях — отвърна Шигеру, като се усмихваше благо. — Мисля да съставя сборник от древни предания за привидения. Какво хубаво заглавие ще се получи! „Древни предания за привидения“.
Изражението на майка му беше сходно с това на Терада — разочарование, презрение. Той изпита раздразнение, че тя може толкова лесно да бъде заблудена, че има толкова ниско мнение за него… помисли си дали да не накара чичовците си да чакат, като изпрати съобщение, че е изморен след пътуването, но не искаше да ги предизвиква или да им дава основание да ограничат дейностите му. След като се изкъпа, а Чийо обръсна предната част на главата му и изскубна космите на наболата му брада, Шигеру се премени в официални роби, но избра най-старите и най-непретенциозните. Преди да тръгне, сложи Джато, чиято дръжка продължаваше да стои увита в парчето кожа на акула, в пояса си и мушна парчето връв, което бе получил от Фумио, в горната си роба, като през цялото време разсъждаваше как е най-добре да извърши краткото пътуване до крепостта. Реши да не взима черния си жребец Кю — конете все още бяха рядкост и той не искаше да бъде изигран да го подари на някой от двамата си чичовци. Реши да отиде пеша — изглеждаше подобаващо своенравно — но майка му бе тъй потресена, че той се смили над нея и й позволи да му повика паланкин.
Горещата вода след безсънната нощ бе отприщила умората. Очите му пареха, а главата му бе натежала почти непоносимо. Времето, прекарано в Кате Джинджа, вече изглеждаше като мираж, а настоящото му състояние — като резултат от обсебване. Щом пристигна в крепостта и слезе от паланкина, неволно си спомни думите на баща си отпреди пет години, който го бе предупредил да не се влюбва, както и репликата на Мацуда Шинген, че това е една от слабостите в характера на Отори. Сега и той й бе станал подвластен и нямаше представа къде ще го отведе. Единственото, което знаеше, бе, че е твърде късно да поправи стореното.