Шизука се поклони леко.
— Мога ли да знам какво е съобщението?
Той не й отвърна направо.
— Как са нещата между теб и Араи?
— Мисля, че ме обича — отвърна тя с приглушен глас. — Има ми пълно доверие.
— Много добре — отбеляза Кенджи. — Разбира се, никой не знаеше, че ще се случи така, когато те пратихме обратно в Кумамото, но нещата не можеха да се развият по-добре. Браво!
— Благодаря, чичо.
— А ти? Надявам се, че няма да си загубиш главата по него?
— Може и да има известна опасност — призна тя. — Не е възможно да не откликнеш, когато си обичана от такъв мъж.
Кенджи изсумтя пренебрежително.
— Внимавай. Араи може да ти стане враг така внезапно, както се е увлякъл по теб, особено ако се почувства измамен или оскърбен. Той е не по-малък глупак от всеки друг воин.
— Не, не е глупак — възрази тя. — Сприхав е и безразсъден, но има остър ум и е много смел.
— Е, този флирт с Отори Шигеру е вбесил Садаму. По-добре предупреди Араи да се разграничи от Отори и да направи ясно изявление, че подкрепя Тохан, иначе догодина по това време ще бъде лишен от собственост, ако все още е жив.
— Значи тази година Ийда ще нападне Отори?
— Всеки момент. Ще навлезе в източната част на Средната провинция веднага щом река Чигава се отдръпне… по мои изчисления до три-четири седмици. Твоят доклад миналата есен за срещите на Шигеру с Араи и владетелката Маруяма предоставиха на Садаму повода, от който се нуждаеше, за да нападне без предупреждение. Ще обяви, че Отори са го провокирали и че самите те са се готвели да нападнат Тохан. Всички знаят, че през последната година Шигеру събира войска — той потупа по пакетчето. — Сведенията ти накараха Садаму да се замисли за запада и юга. Първоначално се опита да спечели Ширакава с надеждата, че той ще осигури подслон за войска на Тохан, която да удари Шигеру в гръб, но Ширакава е колеблив и ще изчака, за да види накъде ще задуха вятърът, преди да вземе окончателно решение, а Ийда се нуждае от стабилен съюзник на юг. Затова и праща това писмо — Кенджи се усмихна почти весело, но в гласа му се долавяше нотка на съжаление. — Колко обичам предателството — рече той тихо. — Особено сред представителите на войнската класа, които вечно приказват за преданост и чест!
— Но според хората владетелят Шигеру бил честен и достоен човек. Ти срещал ли си го?
До този момент не бе виждала Кенджи притеснен. Чичо й се навъси и нетърпеливо се тупна по крака.
— Всъщност, да. В него има нещо… Е, няма смисъл да говорим за това.
— Аз дадох клетва на владетеля Отори, че няма да го предам, но го сторих — рече Шизука.
Искаше да каже още нещо, но не знаеше как да изрази чувствата си, дори не беше сигурна, че ги разбира. Даваше си сметка, че писмото, което лежеше до нея, обричаше Отори Шигеру на гибел, и не можеше да не се натъжи. Онова, което бе видяла в този млад мъж, й бе харесало. Хората го тачеха и тя познаваше мнозина както в Ямагата, така и в Чигава, които възлагаха на него своите надежди за безопасно и мирно съществуване. Техният живот щеше да бъде далеч по-окаян под гнета на Тохан.
Тя бе влязла в света на Шигеру и бе положила клетва пред него според законите на този свят. Той не биваше да знае, че тя е от Племето, чиито членове не се обвързваха с клетви и отговаряха единствено пред себе си. Вероятно предателството й не беше кой знае какво, но въпреки това тя се чувстваше неловко. Подчиняваше се на Племето, но ако имаше възможност да следва собствените си наклонности…
Кенджи я наблюдаваше внимателно.
— Не позволявай да бъдеш подмамена от воините — рече той. — Знам, че техните убеждения и начинът им на живот притежават известна привлекателност — всички тези приказки за чест и достойнство, за смелост и сила на духа; клановете, древните имения с гербовете, мечовете и героите — онези, които не са страхливци, са влюбени в смъртта.
— Живея сред тях по заповед на Племето — рече тя. — В известен смисъл съм длъжна да приема техните убеждения.
— Само да си даваш вид, че е така — поправи я Кенджи. — Преди всичко очакваме от теб да ни се подчиняваш безпрекословно.
— Разбира се — отвърна тя. — Чичо, това никога не е било под въпрос.
— Вярвам, че е така — рече той. — Но ти си още млада и се намираш в опасно положение. Знам, че притежаваш уменията да оцелееш, но само ако не намесваш емоции — той млъкна за момент и после продължи: — Особено ако си заченала от Араи.