— Имаш ли някакви вести за мен?
— Сигурно си чул за сина на Ийда?
Шигеру кимна.
— Събитието промени ли го?
— Поуспокои се, макар и временно. Но сега, когато вече си има наследник, това ще го подтикне по-скоро да укрепи владенията на Тохан и новите си територии. Между другото, моята племенница често пита за теб.
Чийо се върна със стъкленици вино и чаши, както и с поднос храна. Шигеру наля вино. Кенджи пресуши чашата си на един дъх.
— Араи, изглежда, още храни някакви надежди за съюз срещу Ийда.
— Аз вече съм се отказал от всякакви подобни намерения — отвърна Шигеру благо, като отпиваше бавно. — Шизука предаде и Араи, и мен — продължи той. — Учуден съм, че я е оставил жива!
— Араи не е проницателен като теб. Според мен той никога не я е подозирал. А ако го е сторил, трябва да й е простил, тъй като двамата имат още един син — отбеляза Кенджи.
— Щастливци.
— Е, децата винаги са добре дошли — рече Кенджи. — Зенко се роди в годината на битката — сега е двегодишен. Малкият се казва Таку. Но следващата година Араи ще се жени и това може да направи положението на Шизука по-несигурно.
— Вероятно ти ще се погрижиш за нея — предположи Шигеру.
— Естествено, а и тя самата може да се грижи за себе си по-добре от всяка друга жена, която познавам.
— Но синовете й сигурно ще я направят уязвима — рече Шигеру. — Коя ще бъде булката на Араи?
— Някоя, избрана от Тохан, няма да е от значение. Араи все още е в немилост.
— А аз? — попита Шигеру.
— Ийда смята, че си обезвреден. Не се бои от теб, поне за момента — Кенджи млъкна, все едно се колебаеше дали да продължи. — Миналата година животът ти бе в опасност, но сега вече не си толкова застрашен. Ако Ийда изпитва нещо към теб, то е презрение. И често го изразява. Дори като говори за теб, те нарича Земеделеца.
Шигеру се усмихна вътрешно.
— Естествено, умният ястреб крие ноктите си — отбеляза Кенджи.
— Не, моите нокти са изскубнати, а крилата ми — подрязани — засмя се Шигеру. — Освен това смятам, че Садаму се е отказал от лова с ястреби.
Той си спомни деня, в който бе видял могъщия понастоящем владетел на Тохан чисто гол. Изпита облекчение и бе насърчен от вестта, че ролята му е възприета дори далече на изток. Освен това чувстваше, че ако до Кенджи бяха достигнали някакви слухове за срещите му с Наоми, главата на Племето щеше да го уведоми. Кенджи, изглежда, се забавляваше да му разправя какво е научил за него — щом не му споменаваше нищо, значи най-вероятно нямаше какво. Младият мъж — онзи Бунта — явно не ги бе предал — той не беше от Племето. Усмихна се отново на собствените си подозрения и за пореден път напълни чашите с вино.
Кенджи остана няколко дни, през които двамата мъже се сближиха още повече. Събитията от миналото им станаха извор на обща наслада от хубавите неща в живота, а скритото взаимно привличане задълбочи приятелството им. Всъщност Кенджи се превръщаше в най-близкия приятел, когото Шигеру някога бе имал, освен Кийошиге. Също като Кийошиге Лисугера имаше слабост към жените и често подканваше Шигеру да го придружи в обиколката му по домовете за удоволствия в Хаги, особено до Къщата на камелиите, където продължаваше да властва Харуна. Шигеру всеки път отказваше.
В края на седмицата двамата направиха кратко пътуване до планините на изток от Хаги. Кенджи бе чудесен спътник и неизчерпаем източник на сведения за дивите растения и животни, за множеството тайни пътеки, водещи навътре в гората, неуморен и готов да понесе всички несгоди и изненади на едно пътуване с хаплив хумор и неизменно добро настроение.
Разказа му някои неща за Племето, но когато се прибра вкъщи и започна да записва чутото, Шигеру си даде сметка, че получената информация е твърде повърхностна — случаен адрес, роднинска връзка, стара история за наказание или отмъщение. Кенджи майсторски бе избягвал да му предоставя действителни подробности. Шигеру почна да си мисли, че никога няма да проникне отвъд зида на потайност, който членовете на Племето бяха издигнали около себе си и своите дейности, и никога няма да открие своя полубрат…
Кенджи дойде още веднъж преди зимата да сложи край на подобни пътувания и после отново през четвъртия месец на следващата година. Винаги носеше новини за ставащото отвъд Средната провинция, за неизменно доброто здраве на сина на Ийда, за разнообразните завоевания на военачалниците, за периодичните гонения на Скритите, за Араи Дайичи, разяждан от нетърпение в крепостта на Ногучи, за Каеде — най-голямата дъщеря на владетеля Ширакава, която бе изпратена в същата крепост като заложница. От време на време съобщаваше вести от Маруяма и Шигеру ги изслушваше безстрастно, като се надяваше Кенджи да не долови ускорения ритъм на сърцето му, и отправяше безмълвни благодарности, че тя е добре, че дъщеря й все още не е заложница.