Понякога Наоми пътуваше през Ширакава и Ногучи. Сестрата на майка й бе омъжена за владетеля Ширакава и двете жени се чувстваха здраво свързани не само заради роднинството си, но и чрез общата си съдба — и двете имаха дъщери, които бяха заложници. Каеде — най-голямата дъщеря на Ширакава — бе изпратена в крепостта на Ногучи, след като навърши седем години. Съществуваха опасения, че там не се държат добре с момичето — освен че бяха предатели, станали причина за поражението на Отори, Ногучи бяха известни със своята жестокост. Говореше се, че владетелят Ногучи се мъчел да впечатли Ийда, като се равнявал по него в проявите си на коравосърдечие. В годината, когато Марико навърши единайсет, Каеде — тринайсет (а Томасу в Мино — петнайсет), владетелката Маруяма посети крепостта и с безпокойство установи, че момичето на Ширакава не живее с останалите в женското крило. Когато попита за нея, отговорите, които получи, бяха уклончиви и дори пренебрежителни, което засили страховете й.
Сред охраната на крепостта забеляза Араи Дайичи — макар че баща му бе с влошено здраве в Кумамото, а Араи имаше трима по-малки братя, готови да оспорват правото му да наследи владението, той не бе получил разрешение да се завърне у дома; изглежда, щеше да загуби своето наследство поради отсъствието си, което бе наказанието на Ийда заради опитите на Араи девет години по-рано да направи съюз с Отори Шигеру преди битката при Яегахара.
Наоми бе отседнала в една от представителните къщи, собственост на Ногучи, която обаче се намираше отвъд крепостните стени. Вятърът бе мек и топъл, вишневите дръвчета в най-скоро време щяха да се обсипят с цветове. Тя бе неспокойна и почти трескава. Началото на пролетта я беше разстроило; самото съществуване й се струваше непоносимо. Спеше лошо, измъчвана от желание, обладана от копнеж по Шигеру, без да знае още колко би могла да продължава този половинчат живот. Сякаш цялата й женственост се бе изчерпала в това ощетено състояние — нито омъжена, нито свободна, черпеща упование единствено от оскъдни спомени. Понякога в мигове на най-мрачно отчаяние размишляваше дали да не жертва детето си в името на възможността да се омъжи за Шигеру; двамата щяха да се оттеглят в Маруяма и да се подготвят за открита война; после си спомняше за благостта и смелостта на Марико и потъваше в угризения и срам. Към всички тези терзания се добавяше и тревогата й за Ширакава Каеде — не само заради самата нея, а и защото след Марико тя бе най-близката й роднина по женска линия и в случай че те двете с дъщеря й се споминеха, тя трябваше да стане законна наследница на Маруяма.
Както се бе надявала, същата вечер Араи дойде да я посети. Визитата бе открита — и двамата бяха от Сейшуу и се очакваше да се срещнат. Той бе съпровождан от Муто Шизука. Наоми я поздрави със смесени чувства. Шизука бе доставила прощалното писмо на Шигеру до Маруяма и сега дори споменът за онова време изпълваше Наоми със същата смесица от скръб, ревност и отчаяние. Бяха изминали шест години, но чувствата й не бяха намалели. От време на време пътищата им се бяха пресичали и Шизука бе носила вести от Шигеру. Сега Наоми чакаше със същите противоречиви чувства — вероятно щеше да научи вести за него, но Шизука го бе видяла, бе чула гласа му, знаеше тайните му, може би дори бе почувствала допира му. Последната мисъл бе непоносима. Той й бе обещал, че няма да дели ложе с друга освен с нея, но шест години… несъмнено никой мъж не може да се ограничава толкова дълго. А Шизука бе тъй привлекателна…
Размениха си любезности и Сачие донесе чай. След като сервира на гостите си, Наоми рече:
— Сега владетелят Араи е капитан на стражите. Предполагам, че рядко виждате дъщерята на владетеля Ширакава.
Той отпи и отвърна:
— Бих се радвал, ако я виждах рядко, тъй като това би означавало, че отношението към нея е подобаващо и тя е радушно приета в семейството на Ногучи. Само че я виждам твърде често, както и всички стражи!
— Поне е жива! — възкликна Наоми. — Страхувах се, че е мъртва и Ногучи крият смъртта й.