— Все едно съм селска девойка — рече тя с тъга. — Измъквам се тайно, за да се видя с моя любим.
— Ще отида и ще обявя пред твоите родители, че сме сгодени — рече той. — Ще се венчаем пред светилището, цялото село ще празнува и ще се напие!
— Ще трябва ли да напусна семейството си и да се преместя в къщата на баща ти?
— Да, разбира се, и майка ми ще те командва и ще те разплаква, а аз няма да мога да те защитя, защото селските мъже ще ми се присмиват, че съм омаян от жена си! Но през нощта ще те правя щастлива, ще ти казвам колко те обичам и двамата ще си направим цяла сюрия дечица.
Прииска й се да не бе казвал тези думи, дори на шега. Все едно бе изрекъл нещо и със словата си му бе вдъхнал живот. Опита се да прогони страховете си.
— Пътувах с Муто Шизука до Ямагата, а преди това бях в Ногучи, където се видях с Араи Дайичи. Той ме попита за намеренията ти, тъй като чул, че се интересуваш единствено от земеделие.
— И ти какво му каза?
— Само че си търпелив, за разлика от него. Той е на ръба да се разбунтува, струва ми се. Трябва му само някаква незначителна случка или оскърбление, за да избухне.
— Не бива да действа самостоятелно, нито прибързано. Сега за Ийда би било съвсем лесно да го смаже и да го отстрани.
— С Шизука си говорихме за Племето. Хрумна ми, че можем да се възползваме от услугите им. Владетелю Шигеру, не можем да продължаваме по този начин. Трябва да действаме. Да убием Ийда! След като не можем да се изправим срещу него в битка, трябва да намерим някой да го убие!
— И аз мислих за същото. Даже го обсъдих с Шизука. Тя даде да се разбере, че няма да е против, но не ми се иска да я моля за такова нещо. Жена е, има деца. Ще ми се да можех да се изправя лично срещу Ийда и да се бия с него, но се опасявам, че ако отида в Инуяма, все едно му се поднасям на тепсия.
И двамата замълчаха за момент, мислейки за младия воин от фамилията Янаги, който бе намерил смъртта си на крепостната стена.
— От Племето не желаят отстраняването на Ийда — той наема мнозина от тях. Значи можем да действаме само с човек, на когото имаме пълно доверие, иначе се изправяме пред риска просто да разкрием плановете си пред Племето, което означава и пред Тохан. Доколкото виждам, няма друг освен Шизука.
Наоми прошепна:
— След няколко седмици ще бъда в Инуяма. Ще се озова в негово присъствие.
— Не си го и помисляй! — възкликна Шигеру, обзет от тревога. — Каквито и бойни умения да притежаваш, не можеш да се мериш с него, а и той непрестанно е ограден с воини, скрити стражи и членове на Племето. И ти, и дъщеря ти ще умрете, а ако ти си мъртва, моят живот става безсмислен. Трябва да продължим да се преструваме, да не правим нищо, което би могло да събуди подозренията му, и да чакаме да ни се открие сгоден случай.
— И подходящ убиец — добави Наоми.
— Така е.
— Трябва да се връщам. Сачие ще се тревожи за мен. Не искам някой да тръгне да ме търси.
— Ще тръгна с теб.
— Не! Не бива да ни виждат заедно. Веднага щом се върна в храма, потеглям за Ямагата. Днес не ходи там.
— Добре — съгласи се той. — Сигурно си права. Ще се върна в моята уединена хижа и ще остана там още една нощ.
Тя внезапно почувства, че сълзите застрашително напират в очите й и стана, за да ги скрие.
— Само ако бях селска девойка! Но аз имам тежки отговорности — към своя клан, към дъщеря си.
— Владетелко Маруяма — рече той официално, след като също се изправи на крака. — Не се отчайвай. Няма да чакаме още дълго.
Тя кимна, без да смее да заговори. Никой повече не погледна другия. Той се наведе и взе да събира вещите си, окачи меча на пояса си и пое нагоре по планинската пътека, а тя тръгна обратно по пътя, по който бе дошла, с тяло, все още изпълнено с възторга от срещата, и съзнание, вече подгонено от страха.
Прекара дните на пътуването в опити да се успокои, уповавайки се на методите, на които бе обучавана от дете, за овладяване на ума и тялото. Каза си, че повече не трябва да допуска подобни срещи, че трябва да престане да се държи като наивна селска девойка, увлечена по някой земеделец. Ако бе писано двамата с Шигеру да имат бъдеще заедно, то можеше да настъпи единствено чрез техния самоконтрол и предпазливост. Но някъде в дълбините на своето съзнание и тяло тя вече знаеше, че е твърде късно да бъдат предпазливи. Знаеше, че вече е заченала дете, онова дете, което копнееше да има, но което не биваше да се роди.