— Беше много болна през зимата, имаше някакво възпаление на белите дробове. Беше ме страх за нея — Марико сниши гласа си до шепот. — Нейните жени казват, че ако умре, владетелят Ийда ще трябва да избере или теб, или мен.
— Но, слава Богу, тя е още жива и ние се надяваме, че й предстоят още дълги години добро здраве. Как е нейният малък син? Баща му трябва да е много горд с него.
Марико сведе поглед.
— За съжаление той е крехко дете. Не посяга към меча и се страхува от коне. Сега е шестгодишен. Други момчета на неговата възраст вече се обучават като воини, но той не се отделя от майка си и от бавачката си.
— Тъжно. Не мога да си представя, че владетелят Ийда проявява търпение към него.
— Не, момчето се ужасява от баща си повече, отколкото от всичко останало.
Наоми видя малкото момче, което се казваше Кацу, по-късно същия ден, когато се присъедини към Ийда за вечеря. Бавачката го въведе, но той хленчеше и капризничеше, поради което скоро бе отведен. Не изглеждаше особено интелигентен и със сигурност не беше нито самоуверен, нито смел.
Тя изпита съжаление към детето и неговата майка. Всички мъже очакваха съпругите им да им родят синове, но колко често тези синове се оказваха разочарование или дори заплаха! Ийда щеше да превърне живота и на двамата в мъчение. Опита се да не мисли как това на свой ред щеше да се отрази на собственото й положение. Само ако Ийда имаше щастлив брак и дузина синове! Неудовлетворението го караше да замисля смяна на съпругата и насочваше вниманието му към нея. Но тя дори не желаеше да размишлява по тези въпроси, за да не допусне надеждите и страховете й да подкопаят самообладанието й и да я издадат.
На следващата сутрин бе извикана при Ийда и отвън бе посрещната от един мъж, за когото знаеше, че се ползва с особеното му благоволение.
— Владетелю Абе — поздрави го тя, макар и да смяташе, че да го нарече „владетел“, бе твърде ласкателно за него, тъй като Ийда му оказваше чест, далеч надвишаваща ранга на фамилията му.
Поклонът му бе престорен. Тя подозираше, че също като повечето воини от изтока той не храни особено уважение към традицията на Маруяма, а самата нея счита за отклонение, което трябва да бъде отстранено по най-бързия начин.
Колко скоро можеше да се прости с властта си, колко непоносимо можеше да бъде унижението й, ако някой научеше за детето! Щеше да й се наложи да сложи край на живота си. Ийда щеше да се ожени за дъщеря й, а Маруяма да стане собственост на Тохан. Но ако се самоубия, това ще означава, че съм престанала да се надявам, каза си тя, а аз все още не съм, не съм. Ще направя всичко, което е във властта ми, за да видя как Ийда пада от власт, как Шигеру възстановява законното си положение, а аз ставам негова съпруга и двамата заживяваме заедно. Повече няма да има жестокости, няма да има изтезания, нито заложници.
С възобновена решимост да противостои на тиранията му тя пристъпи в приемната и падна на колене, оттегляйки се в себе си, скривайки омразата си към него зад елегантната външност и интригуващото поведение на красива жена.
Ийда я огледа преценяващо и тя почувства неговия интерес и желание.
— Моля, изправете се, владетелко Маруяма. Толкова се радвам да ви видя отново.
Той бе много по-вежлив от подчинения си — бе най-големият син от древна фамилия и бе обучен на обноски още от дете; освен това бе запознат с всички различни форми на човешкото общуване и използваше любезността, както използваше и жестокостта — за постигане на целите си и за собствена изгода. При все това вежливите думи прозвучаха нелепо на неговия груб източен диалект и тя не се почувства нито поласкана, нито обезоръжена.
— Винаги идвам в Инуяма с най-голямо удоволствие — отвърна тя. — Толкова съм благодарна на владетеля Ийда и неговата съпруга за грижата им към моята дъщеря.
— Тя изглежда здраво дете и расте тъй бързо, макар че не може да се сравнява с майка си по красота.
Тя не отвърна, а само се поклони в знак на благодарност за направения комплимент.
— Надявам се, че ще ни окажете честта да ни гостувате поне няколко седмици.
— Любезността на владетеля Ийда е неимоверна. За съжаление трябва много скоро да се върна в Маруяма, тъй като имам там неотложни дела. Освен останалите задължения наближава и годишнината от смъртта на баща ми.
Той не каза нищо, а продължи да я наблюдава с изражение на скрито задоволство.