В средния стадий, когато още по-болезнени контракции се появят на всеки петнайсет минути, жената преминава на дълги вдишвания, последвани от дълги издишвания. Така дишат маратонците на последната обиколка. Колкото по-силна е контракцията, толкова по-дълъг е цикълът „вдишване-издишване“. В моята брошура наричам това „пътуване по вълните“.
В последния етап стигаме до това, което аз наричам „локомотив“, а инструкторите на Ламаз — дишане „шу-шу“. Краят на раждането се извършва при болки, най-често описвани като „дълбоки и смразяващи“. Те са придружени от неотразимата нужда майката да избута, да изтласка бебето. Това е точката, господа, в която тази чудесна, заплашителна машина достига абсолютно кресчендо. Шийката на матката се разширява. Бебето започва своето кратко пътуване по родилния канал и ако погледнете между краката на майката, ще видите как тупти фонтанелата на детето, която се подава само на няколко сантиметра. Майките, които използват начина на дишане, сега започват с устни къси, остри вдишвания, но без хипервентилация, само дишат тежко и напълно контролирано. Това е нещо като звука, с който децата имитират парен локомотив.
Всичко това влияе здравословно на тялото. Майката запазва високото ниво на кислорода, без да навлиза в аварийната зона, тя остава в съзнание и готовност, способна да слуша и да задава въпроси, способна да изпълнява нареждания. Ала психическият резултат е още по-важен. Майката чувства, че участва активно в раждането на нейното дете, че тя в известна степен ръководи процеса. Тя се чувства на върха на опита… и на върха на болката.
Вие разбирате, че целият процес зависи от психическото състояние на пациентката. Начинът на дишане е крайно уязвим, крайно деликатен и ако съм имал някой и друг провал, мога да го обясня така: пациентката може да бъде убедена от лекаря, но може да се откаже от метода с помощта на роднини, които ужасено вдигат ръце при такава варварска практика.
Поне от тази гледна точка мис Стансфийлд беше идеална пациентка. Тя нямаше нито приятели, нито роднини, разрушаващи вярата й в Начина на дишане (макар че, ако трябва да бъда съвсем честен, не виждам как някой би могъл да повлияе върху взетото от нея решение) след като вече е повярвала в него. И тя наистина повярва.
— Това е нещо като самовнушение, нали? — попита ме тя при първото обсъждане.
Съгласих се с удоволствие.
— Точно така. Но вие няма да го приемете, ако мислите, че е фокус или че методът ще ви навреди, когато започне раждането.
— Изобщо не мисля така. Много съм ви благодарна. Изучавам го усърдно, доктор Маккарън.
Тя беше от тоя тип жени, за които е измислен Начина на дишане и щом казваше, че го изучава, това беше самата истина. Никога не съм виждал някой да прегръща идея с повече ентусиазъм; Начина на дишане беше подходящ и за нейния темперамент. На тоя свят има милиони схватливи мъже и жени, част от които са дяволски деликатни хора. Но има и други, които ги сърбят ръцете да хванат в ръце собствения си живот. Мис Стансфийлд беше от тях.
Като ви казах, че тя прегърна горещо Начина на дишане, имах предвид точно това… и мисля, че историята на последния й ден в магазина, където продаваше парфюми, го доказва.
Тя прекъсна работа в края на август. Мис Стансфийлд беше тънка млада жена в чудесно физическо състояние и това беше първата й бременност. Всеки лекар ще ви каже, че на такава жена няма да й личи първите пет-шест месеца… после един ден, изведнъж, всичко ще стане ясно.
Тя дойде за месечен преглед на първи септември, засмя се обезсърчено и каза, че е открила и друга полза от Начина на дишане.
— Каква е тя? — попитах я.
— Начинът е по-добър от броенето до десет, когато си ужасно сърдит на някого — каза тя. Лешниковите й очи се разиграха. — Само че хората те гледат като лунатик щом започнеш да пухтиш.
Тя веднага ми разказа всичко. Миналият понеделник отишла на работа както обикновено и мисля, че превръщането на една слаба жена в очевидно бременна — такова превръщане идва внезапно, както смяната на деня с нощ — е станало през почивните дни. Или пък нейната началничка е решила, че подозренията й вече не са само подозрения.