— Какво прави момиче като теб в тази дивотия? — попита я Потър.
— На мен ми харесва.
— О, предполагам, че може да се живее. В работа и без удобства, за да се разширяват границите. Такива и други подобни приказки. Но не ти ли омръзва все пак?
Амелия не му отговори.
Потър вдигна рамене.
— Е — каза той. — Този сектор вече е открит за колонизиране. Скоро ще си имате компания.
Амелия си взе роклята и се върна вкъщи. Потър отлетя.
Дърк беше принуден да признае, че роботите-артисти им бяха приятна компания през дългите, тихи вечери. Той даже обикна пиесата „Човекът и Супермен“. След известно време даже започна да дава съвети за играта на роботите, които те, естествено, не изпълняваха.
И все пак той беше убеден, че контролният му робот би могъл да играе също толкова добре, ако само малко бъде усъвършенстван гласът му.
Но през дългите петчасови работни дни забавленията биваха забравени. Дърк започна да облагородява други малки астероиди и да ги присъединява към имота си. Извърши силово посаждане на гора, построи си водопад и поправи старата машина за създаване на климатични условия, останала от баща му.
Накрая тя заработи и той успя да създаде и сезони на малкия им астероид.
Един ден телеекранът им оживя и Дърк получи космограма. Беше от корпорация „Заселници“ — една фирма от Земята, която произвеждаше комплексно оборудване за пионери. Те предлагаха на Дърк служба като началник на главната им изпитателна лаборатория, с почти изумителна заплата.
— О, Дърк! — въздъхна Амелия. — Каква възможност!
— Възможност ли? Какво говориш?
— Можеш да бъдеш богат. Можеш да получиш всичко, което поискаш.
— Аз имам каквото искам — каза Дърк. — Кажи им, че благодаря, но отказвам.
Амелия въздъхна тихо. Тя изпрати отказа на Дърк до фирмата, но добави, че могат да се надяват на услугите му по-нататък.
Нямаше смисъл да затръшва вратата завинаги.
По време на дългото лято на космодрума на Дърк кацна друг кораб. Този беше по-стар и дори по-очукан, отколкото техния и когато кацаше просто се стовари от последните пет фута до повърхността, с което разтресе целия планетоид. От него се измъкнаха млади мъж и жена, които едва не припаднаха щом се показаха навън.
Казваха се Джийн и Пърси Филипс и живееха на няколко хиляди мили от имението на Дърк. Всичко им било тръгнало накриво. Енергията им свършила, роботите им се изпочупили, свършила им храната. Те отчаяни тръгнали към фермата на Дърк. Бяха почти умрели от глад. Останали близо два дни без всякаква храна.
Дърк и Амелия ги приеха гостоприемно, както бе прието в граничните райони, и ги нахраниха. Скоро двамата отново се чувстваха добре. Ясно беше, че семейство Филипс не са наясно с принципите за оживяване в граничните райони.
Пърси Филипс дори не знаеше да се справя с роботите. Дърк трябваше да му обясни.
— Трябва да им покажеш кой е господарят — каза Дърк.
— Но аз мисля, че правилната команда, дадена с тих и приятен глас…
— Не и тук — поклати глава Дърк. — Тези роботи-работници са тъпи и безотговорни същества. Те са мудни и неизпълнителни. Трябва да им набиеш командите в главата. Ако трябва, и ще ги риташ.
Филипс вдигна вежди в недоумение.
— Да се отнасяш лошо с робот?
— Трябва да им покажеш кой е човекът.
— Но в колонизационното училище ни учеха да се отнасяме с уважение към роботите — запротестира Филипс.
— Тук трябва да се откажеш от много земни разбирания — упорито настоя Дърк. — Слушай сега. Аз съм отгледан от роботи. Някои от най-добрите ми приятели са роботи. Разбери, че знам какво ти говоря. Единственият начин да ги накараш да те уважават е наистина да ги накараш да го направят.
Филипс със съмнение каза, че може би Дърк има право.
— Разбира се, че имам! — възкликна Дърк. — Казваш, че ти се изтощил генератора, а?
— Да, но роботите не са…
— Така ли? Та нали имат достъп до местата за захранване, а?
— Разбира се. Когато им се изтощят акумулаторите, те се презареждат.
— И мислиш, че спират, когато ги напълнят? Един робот тегли ток, докато има такъв. Не си ли чувал тази стара роботска поговорка?
— Предполагам, че точно така е станало. Но защо го правят? — попита Филипс.
— Роботите са непоправими пияници — каза му Дърк. — Това е заложено в тях от производителя. По този начин те се развалят по-бързо и човек трябва да си купува нови. Повярвай, ако ги държиш недокрай заредени, ти само им правиш добро.
— Май има още много да се уча — въздъхна Филипс.
А Джийн, жена му, имаше да се учи още повече. Амелия трябваше да й показва отново и отново, че бутоните не се натискат от само себе си, че контактите не се изключват без таймери, че циферблатите не се нагласят по своя воля на точното време, че на роботите-чистачи не бива да се възлага да готвят, а рубатуб, макар и да е универсален инструмент, няма да ти направи консервите.