— Никога не съм си представяла, че е толкова трудно — каза Джийн. — Ти как се справяш с всичко?
— Ще се научиш — увери я Амелия, спомняйки си първите дни на границата.
Семейство Филипс отлетя към имението си. Амелия си мислеше, че като си тръгнат, ще им бъде самотно, но й бе приятно да остане отново само с Дърк и да възобновят работата по тяхната си ферма.
Но хората не ги оставиха на мира. Скоро се обади един човек от Селскостопанската електроцентрала на Марс. Обясни, че понеже към астероидния пояс започват да идват повече заселници, услугите на компанията му се разширяват. Искаше да закачи фермата на Дърк към лазерната мрежа за снабдяване с енергия на централата от Марс.
— Не — отговори Дърк.
— Защо не? Не е скъпо…
— Аз сам си правя енергията.
— О, тези малки генератори — погледна смръщено към слънцето на Дърк човекът. — Но за истински добро развитие…
— Не ми трябва. Тази ферма се развива достатъчно добре и ме удовлетворява.
— Можете да получите повече работа от роботите си.
— Ще се изхабят по-бързо.
— Можете да си вземете по-нови модели.
— Новите изгарят по-бързо.
— По-добра генераторна система тогава — каза мъжът. — Това ваше малко слънчице няма кой знае каква мощност.
— На мен ми стига.
Мъжът поклати учудено глава.
— Май никога няма да мога да ви разбера вас, пионерите — каза той и си тръгна.
Опитаха да продължат да живеят както преди. Но откъм съседните астероиди вече започнаха да проблясват светлини и лунарната телевизия бе затрупана от местни сигнали. Пощенската ракета започна да спира всяка седмица и една туристическа агенция предлагаше пътешествия из пояса.
По лицето на Дърк се появи познатото недоволно изражение. Той оглеждаше небето наоколо. Ставаше все по-тясно. Започваше да губи простора си и тишината на фермата му бе нарушена от трясъка и пламъците на преминаващите наблизо ракети.
Но той бе обещал на Амелия и щеше да спази обещанието дори и с цената на живота си. Лицето му отслабна, той започна да работи по шест, седем, а понякога по цели осем часа на ден.
Обади се някакъв продавач на шевни машини, после една усмихната жена се опита да продаде на Дърк енциклопедия на Слънчевата система. Сега вече пътищата на космическите кораби бяха установени и онзи дълъг и опасен път се бе превърнал в суперскоростно шосе.
Една нощ, докато Дърк и Амелия си седяха на портата, видяха огромен светещ надпис в небето. Той се простираше на мили в космоса. Пишеше: „Търговски център Розен. Магазини, ресторанти, най-добрите напитки на астероидите“.
— Магазини — прошепна Амелия. — И ресторант! О, Дърк, не може ли да отидем?
— Защо не? — отвърна той с унило свити рамене.
На следващия ден Амелия си облече новата рокля и накара Дърк да сложи единствения си ушит по поръчка костюм. Качиха се в стария космически кораб и излетяха.
Центърът „Розен“, оживено гранично селце, разположено върху четири свързани помежду си астероида, се мъчеше неистово да се превърне в град. По всички улици вече бяха монтирани скоростните тротоари. Селцето беше пълло с шумни, забързани хора, а по улиците се събираха роботи, натоварени с оборудване.
Амелия заведе Дърк в ресторанта, където им сервираха истинска земна вечеря. На Дърк много му хареса. Само дето леко му се гадеше, тъй като му се налагаше да вдишва въздух, издишван от други хора. Пък и храната беше твърде фина, за да се нахрани добре човек. Накрая Дърк поръча погрешно виното и се опита да даде бакшиш на келнера-робот.
Чувствайки се нещастен, той позволи да бъде влачен от магазин в магазин. Единственият път, когато прояви някакъв интерес, беше, когато влязоха в магазина за тежки инструменти.
Разгледа новия антигравитационен двигател. Беше модел, какъвто не бе виждал никога досега.
— Това е точно необходимото за отстраняване на влиянието на тежките планети — каза му роботът-продавач. — Ние мислим, че тази машина ще работи прекрасно на някоя от луните на Юпитер например.
— Луните на Юпитер ли?
— Казах го като пример, господине — отвърна роботът. — Никой още не е бил там. Това са напълно неизследвани територии.
Дърк кимна разсеяно и погали металния кожух на машината.
— Слушай, Амелия — каза той. — Мислиш ли, че онази служба на Земята е още свободна?