— Може — отвърна тя. — Защо?
— Може би е по-добре на Земята, отколкото тук. Тези хора си играят на заселничество.
— Мислиш ли, че ще бъдеш щастлив на Земята?
— Може и да бъда.
— Съмнявам се — каза Амелия. Спомни си колко щастливи си бяха на астероида. Животът им бе пълен и смислен. Бяха само двамата и се бореха с дивата природа с грубите си сечива… И със собственото си умение…
Това беше преди да дойдат други хора. Преди шумната и нахална земна цивилизация да се струпа съвсем пред входната им врата.
Нейната майка бе научила от собствен опит и се бе опитала да й го каже… Дърк никога нямаше да бъде щастлив на Земята. А за нея бе невъзможно да бъде щастлива, ако той погуби живота си като баща й, вършейки някаква омразна работа и мечтаейки за друга, която да го удовлетворява повече.
— Ще вземем антигравитационния двигател — каза тя на робота. После са обърна към Дърк. — Ще ни свърши добра работа, когато тръгнем към Юпитер.