Изсмях му се. Ако това тук не е адът, къде е той. И единственият смъртен грях е да се откажеш.
Половината време бях в треска, останалото време ампутираните ми нозе ме сърбяха и от влагата болката бе наистина непоносима.
Но няма да се предам, кълна се. Няма да е за нищо. Не мога да понеса всичко това ей така, за нищо.
12 февруари
Слънцето отново изгря, хубав ден. Надявам се, че задниците на комшиите ще премръзнат.
Беше добър ден за мен. По-добър ден на този остров — здраве му кажи. Треската, която прекарах, докато вилнееше бурята, изглежда спадна. Бях отслабнал и ме тресеше, когато изпълзях от бърлогата си, но след като полежах върху топлия пясък на слънце два или три часа, почнах отново да се чувствам човек.
Изпълзях до южната част и намерих няколко дървета, изхвърлени от бурята, включително и няколко дъски от спасителната лодка. Едната от тях бе обраснала с мъх и водорасли. Изядох ги. Имаха ужасен вид. Сякаш бях изял пластмасово перде за баня. Но в този следобед се чувствах много по-силен.
Изтеглих, колкото можах дървото, за да може да изсъхне. Все още имам цял водонепромокаем пакет кибрит. Дървото ще го използвам за сигнален огън, ако никой се появи. Ако не се появи, ще го използвам за готвене. Отивам да посмъркам.
13 февруари
Намерих рак. Убих го и го изпекох върху малък огън. Тази вечер за малко отново да повярвам в Бога.
14 фев
Едва тази сутрин забелязах, че бурята е отнесла повечето от камъните, с които бях написал ПОМОЩ.
Но бурята свърши… преди три дни?
Наистина ли съм бил толкова друсан? Ще трябва да внимавам и да намаля дозата. Ами ако докато смъркам, премине някой кораб?
Отново събрах надписа, но ми отне много време и сега съм изтощен. Потърсих някой друг рак на мястото, където бях намерил предишния, но уви. Порязах си ръцете с камъните, които използвах за знака, но веднага ги дезинфекцирах с йод, въпреки че бях много отпаднал. Трябва да се грижа за ръцете си. Каквото и да става.
15 фев
Една чайка кацна на върха на скалата. Отлетя надалеч, преди да мога да се приближа до нея. Пратих я по дяволите чак до ада, където да изкълве налетите с кръв очички на отец Хейли през вечността.
Ха! Ха!
Ха! Ха!
Ха!
17 (?) фев
Отрязах десния си крак в коляното, но изгубих много кръв. Въпреки хероина, болката се изостри. Шокът и травмата биха убили някой слабак. Нека да ви отговоря с въпрос. До каква степен пациентът иска да оцелее? До каква степен пациентът иска да живее?
Ръцете ми треперят. Ако ми изневерят, съм свършен.
Нямат право да ме предадат. Никакво право. През целия си живот съм се грижил за тях. Грижил съм се като за бебета. По-добре да не рискуват. Или ще съжаляват. Поне не съм гладен.
Една от дъските от спасителната лодка се бе разцепила по средата. Единият й край бе удължен. Използвах това. Скимтях, но се заставих да чакам. И след това си спомних, за шишчетата, които правехме по време на пикниците. На вилата на Бил Хамърсмит на Лонг Айлънд имаше огнище, на което можехме да изпечем цял вол. Обикновено сядахме на верандата в сумрачната вечер с големи питиета в ръце и приказвахме за новостите в хирургията, за резултатите от игри на голф или за нещо друго. И вятърът донасяше до нас сладкия аромат на препечено свинско. Юда Искариотски, сладкия аромат на печено свинско.
Фев?
Отрязах и другия си крак в коляното. Цял ден бях унесен. „Докторе, беше ли необходима тази операция?“ Ха-ха. Ръцете ми треперят като на старец. Ненавиждам ги. Кръв под ноктите. Струпеи. Помните ли модела в медицинския факултет със стъклен корем? Точно така се чувствам. Само дето не искам да погледна. Няма нито начин, нито как. Спомням си, че Дом казваше така. Приближаваше се с танцуваща походка до тебе на ъгъла на улицата с якето си с надпис на клуба „Хайуей аутлоус“. И ако го попиташ „Дом, как ще се оправиш с нея?“ Дом отговаряше „Няма нито начин, нито как“. По дяволите. Старият Дом. Бих искал да си остана в махалата. Това тук ме изсмука до костите, както Дом би казал. хаха.
Но доколкото знам, със съответната терапия и с протези, ще се чувствам сто на сто подновен. Мога да се върна и да казвам на хората. „Тук. Е мястото където. Се случи.“
Хахаха!
23 (?) февруари
Намерих умряла риба. Изгнила и вонлива. Така или че я изядох. За малко да се издрайфам, но не си позволих. Ще оцелея. Залезите, така приятно изглеждат, когато си друсан.
Февруари
Не мога да се осмеля, но ще трябва. Как бих могъл да завържа бедрената артерия толкова високо? Тя е голяма като шибана бариера.