Дара Джой
Надареният
ПРОЛОГ
Някои казват, че от всички мистерии във вселената властта е най-странната.
Сила или способност е тя? Илюзия или природен закон? Заграбвана или дарявана? Право на първородство или съдба?
Или може би тя е неуловима същност, зададена от други източници, като тайнствеността на мъглявините.
През годините много мъдреци са изследвали езотеричната същност на властта, защото нейната природа е един катаклизъм на сили, нации и същества.
Тя може да заробва и да освобождава.
Може да идва от силите на мрака и от силите на светлината.
И независимо дали я притежаваме, или не, тя управлява всички ни.
Има такива, които през целия си живот я преследват, докато други тя просто спохожда. Онези, които разбират и почитат нейната скрита същност, никога не задават въпроси за съществуването й, за нейния източник.
Това, което със сигурност е известно за властта, е, че тя твори историята.
А страниците на тази история, за добро или зло, са написани от ръката, която управлява по най-добрия начин.
Така твърдят мистиците от расата чарл.
1
Той беше смайващо същество.
Наблюдателят се взираше през малката пролука във възхитителния мъжки екземпляр, прикован с вериги за стената.
Беше уникално красив — във всяко отношение.
Като всички фамилиери той се превръщаше в два образа — мъж и котка.
В човешкия си образ фамилиерите най-често бяха тайнствени, независими и понякога доста палави.
Освен когато ги пленяваха.
Притиснати до стената, те ставаха ужасяващи противници — трудно падаха в плен, не се оставяха да ги похитят. Тази храброст бе само една от техните ценни отличителни черти. Те имаха силно влечение към свободата — стихията им бе там, където не управляваха законите на цивилизацията.
Някои казваха, че фамилиерите са безценни.
Тяхната природа обаче ги правеше уязвими. Защото фамилиерите бяха много чувствени хора. Всъщност мъжете живееха заради еротиката. Отдаваха й се, потапяха се докрай в нея.
Твърдеше се, че на любовния магнетизъм на фамилиер било трудно, ако не и невъзможно, да се устои. Способността му да прелъстява била превъзхождана единствено от легендарните му умения да дарява удоволствие. Някои от тези умения бяха забулени в мистерия и слуховете изобилстваха — възмутителни истории за изключителните еротични способности на фамилиерите се носеха във всички области на изкуството на чувствеността.
Взирайки се в пленника, наблюдателят напълно повярва, че всички слухове бяха верни.
Копринената, с необикновен блясък, коса на мъжа беше изключителна. Никой нямаше коса като тази на фамилиера.
Казваха, че при допир с лъскавите кичури изпитваш по-приятно чувство, отколкото при докосване на най-прекрасните копринени материи и че те се плъзгат гладко през пръстите като качествена тъкан, примесена с нишки и зрънца от кристал.
Гладка и бляскава, на цвят косата му бе като лъскаво старо злато, подчертано от кичури наситено бронзово. Синкаво-черни нишки пронизваха меката грива, която се спускаше до кръста му. Омайващо прекрасна.
И очите му…
Всички фамилиери имаха забележителни разноцветни очи, но никога преди това наблюдателят не беше виждал някой с такава цветова комбинация — дори никога не беше чувал за нещо подобно.
Пленникът беше зашеметяващ.
Като всички от неговия вид.
Тази мисъл вбеси наблюдателя.
Тоя изглеждаше дори по-великолепен от другите. Допълнителна причина да се радват за пленяването му!
Да, тоя щеше да се справи доста добре. Не като другия…
Жалко че воините стигнаха до него преди Карпон. Очевидно наблюдателят не беше единственият, който негодуваше от красотата на фамилиерите. На предния не му провървя. Всъщност пленникът беше доста изтезаван. Нямаше да го бъде дълго. Карпон го захвърли навън в сметището зад централната кула на крепостта, защото бе отказал да се подчини.
Наблюдателят потрепера от удоволствие при тези спомени.
След като бяха изпробвали предишния висш индивид, се нуждаеха от друг.
— Тоя е изп-пълнен с ж-жизненост, има едни от най-добрите физически данни екз-земпляри сред мъж-жкото им население — не сме виж-ждали такъв, отличав-ва се — измърмори одобрително наблюдателят с фъфлещия си глас.
Често фамилиерите имаха една или няколко тънки ивички на слабините. Не бяха по-дълги от миглите на човек. Не се знаеше точно какво значение имат тези малки гънки, освен че притежаващите по-малък брой живеят по-дълго.
Наблюдателят леко се усмихна. Ако това въобще можеше да се нарече усмивка.