Выбрать главу

Думите й го разстроиха. Фамилиерите не вярваха в използването на любовните игри като средство за постигане на някаква користна цел. От тяхна гледна точка любовната игра беше завършек на най-висшето човешко постижение. А и както изглеждаше, някаква част от историята й липсваше.

— Ще направиш това, за да избягаш от законната си титла?

— Да, ще го направя, защото това е титла, която не желая.

Джайън въздъхна. Нямаше да изпълни молбата й.

— Тогава трябва да ти откажа.

От оскърбителната нотка в мелодичния му глас на бузите й се появиха трапчинки.

— Е, поне опитах.

И понеже Дженис не можеше да си представи един фамилиер да отхвърли предложение за чувствено преживяване, помисли си, че Джайън щеше да я обладае, но няма да избяга с нея.

— Н-но… не искаш ли да избягаш? Уверявам те, Карпон със сигурност ще те убие безмилостно веднага след като… е, не желаеш ли това споразумение?

— Няма да приема.

Дженис настръхна. Никога никой не бе й споменавал колко сложен може да бъде един фамилиер! И колко непредсказуем.

— Мога да получа каквото искам от теб, без да те освобождавам — рязко заяви тя.

— Така ли мислиш? — той сведе многозначителен поглед към нея.

Може би не. Какво повече искаше той? Загубила търпение, тя гневно започна да жестикулира с ръце.

— Защо не искаш да се споразумеем? Трябва ли да ти напомням, че си в неизгодна позиция? Ти си пленник. Мой си, трябва да ме обладаеш!

— Първата представа може да бъде измамлива — меко произнесе той.

Дженис настръхна. Какво точно имаше предвид? Беше прекалено самоуверен. Като че ли нещо му беше известно и го криеше зад двуцветните си ириси. Това я обезсилваше.

Може би щеше да е по-добре да не си играе с такъв огън. Той не можеше да бъде контролиран. Дженис реши да не спори повече с него, без значение колко отчаяно се нуждаеше от помощта му.

— Как те заловиха? — прошепна тя.

— Упоиха ме — спокойно отвърна той. — С нещо извънредно силно. Овладя ме бързо, преди да успея да го преодолея.

— Наркотичното вещество влияе ли ти за… разбираш ме… и… затова ли ми отказваш? — Тя го изгледа срамежливо.

Джайън я зяпна с недоумение.

— Нищо не може да влияе на тези ни дарби.

Тя въздъхна облекчено.

— Най-малкото не си наранен. Чувала съм ужасни истории за нещата, които прави Карпон с пленниците си.

Той изсумтя.

— Не съм наранен. Знаеш ли нещо за упойващото вещество, което ми дават?

Дженис поклати глава.

— То умъртвява извънсетивните ми възприятия.

— Какво означава това?

— Имам много повече сетива от теб. Представи си, че изведнъж загубиш зрението си, слуха, способността си да говориш, усещането да докосваш и обонянието. Не преувеличавам.

Ужасно. Тя вдигна ръка до устата си.

— Не… не знаех. Все още ли ти действа?

Трябваше да бъде предпазлив. Да внимава какво ще й отговори. Не знаеше почти нищо за нея, а тя можеше да бъде опасна. Даже и за себе си.

— Малко — беше краткият му отговор.

Фамилиерът се държеше прекалено внимателно и предпазливо и тя бе започнала да се уморява. Или щеше да й повярва, или не.

Очевидно не й вярваше.

— Промених решението си. — Дженис се обърна, понечи да си тръгне и напрегнато изрече през рамо: — Достатъчно си страдал. Може би някой от стражите ще ми помогне…

Спри.

Поради някаква причина гласът му я накара да направи точно това. Извърна се бавно към него, без да има представа, че й беше изпратил телепатична команда.

— Моля?

Не можеше да й позволи да отиде при някой друг.

— И аз промених решението си. Ще направя това, за което ме молиш.

Почувства победоносната й усмивка, въпреки че не можеше да я види. Значи… си играеше с него? Измърка. Доста му харесваше това положение.

— Чудесно. Ще го направим, както си окован. После аз ще…

— Не, ти да получиш онова, за което си дошла, а аз да си остана във веригите. Не е честно. Разбираш несъгласието ми, нали?

Дженис се възмути.

— Дадох ти думата си!

— Няма да си помислиш нищо лошо за мен, ако ти кажа, че думата на някой от твоята раса — хората, които се заробват помежду си — не ме задоволява. — Освен възражението, което изложи, Джайън имаше много важна причина да бъде освободен преди изпълнението. Възнамеряваше да я обладае по традиционния за фамилиерите начин. Нещо, което не можеше да направи в сегашното си положение.