Думите й го разстроиха. Фамилиерите не вярваха в използването на любовните игри като средство за постигане на някаква користна цел. От тяхна гледна точка любовната игра беше завършек на най-висшето човешко постижение. А и както изглеждаше, някаква част от историята й липсваше.
— Ще направиш това, за да избягаш от законната си титла?
— Да, ще го направя, защото това е титла, която не желая.
Джайън въздъхна. Нямаше да изпълни молбата й.
— Тогава трябва да ти откажа.
От оскърбителната нотка в мелодичния му глас на бузите й се появиха трапчинки.
— Е, поне опитах.
И понеже Дженис не можеше да си представи един фамилиер да отхвърли предложение за чувствено преживяване, помисли си, че Джайън щеше да я обладае, но няма да избяга с нея.
— Н-но… не искаш ли да избягаш? Уверявам те, Карпон със сигурност ще те убие безмилостно веднага след като… е, не желаеш ли това споразумение?
— Няма да приема.
Дженис настръхна. Никога никой не бе й споменавал колко сложен може да бъде един фамилиер! И колко непредсказуем.
— Мога да получа каквото искам от теб, без да те освобождавам — рязко заяви тя.
— Така ли мислиш? — той сведе многозначителен поглед към нея.
Може би не. Какво повече искаше той? Загубила търпение, тя гневно започна да жестикулира с ръце.
— Защо не искаш да се споразумеем? Трябва ли да ти напомням, че си в неизгодна позиция? Ти си пленник. Мой си, трябва да ме обладаеш!
— Първата представа може да бъде измамлива — меко произнесе той.
Дженис настръхна. Какво точно имаше предвид? Беше прекалено самоуверен. Като че ли нещо му беше известно и го криеше зад двуцветните си ириси. Това я обезсилваше.
Може би щеше да е по-добре да не си играе с такъв огън. Той не можеше да бъде контролиран. Дженис реши да не спори повече с него, без значение колко отчаяно се нуждаеше от помощта му.
— Как те заловиха? — прошепна тя.
— Упоиха ме — спокойно отвърна той. — С нещо извънредно силно. Овладя ме бързо, преди да успея да го преодолея.
— Наркотичното вещество влияе ли ти за… разбираш ме… и… затова ли ми отказваш? — Тя го изгледа срамежливо.
Джайън я зяпна с недоумение.
— Нищо не може да влияе на тези ни дарби.
Тя въздъхна облекчено.
— Най-малкото не си наранен. Чувала съм ужасни истории за нещата, които прави Карпон с пленниците си.
Той изсумтя.
— Не съм наранен. Знаеш ли нещо за упойващото вещество, което ми дават?
Дженис поклати глава.
— То умъртвява извънсетивните ми възприятия.
— Какво означава това?
— Имам много повече сетива от теб. Представи си, че изведнъж загубиш зрението си, слуха, способността си да говориш, усещането да докосваш и обонянието. Не преувеличавам.
Ужасно. Тя вдигна ръка до устата си.
— Не… не знаех. Все още ли ти действа?
Трябваше да бъде предпазлив. Да внимава какво ще й отговори. Не знаеше почти нищо за нея, а тя можеше да бъде опасна. Даже и за себе си.
— Малко — беше краткият му отговор.
Фамилиерът се държеше прекалено внимателно и предпазливо и тя бе започнала да се уморява. Или щеше да й повярва, или не.
Очевидно не й вярваше.
— Промених решението си. — Дженис се обърна, понечи да си тръгне и напрегнато изрече през рамо: — Достатъчно си страдал. Може би някой от стражите ще ми помогне…
Спри.
Поради някаква причина гласът му я накара да направи точно това. Извърна се бавно към него, без да има представа, че й беше изпратил телепатична команда.
— Моля?
Не можеше да й позволи да отиде при някой друг.
— И аз промених решението си. Ще направя това, за което ме молиш.
Почувства победоносната й усмивка, въпреки че не можеше да я види. Значи… си играеше с него? Измърка. Доста му харесваше това положение.
— Чудесно. Ще го направим, както си окован. После аз ще…
— Не, ти да получиш онова, за което си дошла, а аз да си остана във веригите. Не е честно. Разбираш несъгласието ми, нали?
Дженис се възмути.
— Дадох ти думата си!
— Няма да си помислиш нищо лошо за мен, ако ти кажа, че думата на някой от твоята раса — хората, които се заробват помежду си — не ме задоволява. — Освен възражението, което изложи, Джайън имаше много важна причина да бъде освободен преди изпълнението. Възнамеряваше да я обладае по традиционния за фамилиерите начин. Нещо, което не можеше да направи в сегашното си положение.