— Напротив, Реджар, имаш ги.
— Но аз… аз не…
Яниф бащински обгърна с ръка широките му рамене.
— Мислиш ли, че аз ще те оставя без ръководство? Трябва много да учиш, Реджар. Ще ти предам всичко, което знам, останалото ще научиш сам.
Вторият син на Кру беше пребледнял.
Не се чувстваше щастлив от това, което Яниф беше разкрил днес. Реджар никога не бе желал подобна съдба. Но съдбите не се избират.
Той улови бдителния поглед на жена си Лайлакс. Подозираше че, тя също не се зарадва. Лайлакс обгърна с поглед тълпата, после загриженият й поглед отново се върна на съпруга й. И двамата се чудеха какво ли означава за тях това ново разкритие. Щеше ли да промени живота им?
Кру изгледа по-малкия си син, после замисленият му поглед се върна на Яниф. Много въпроси измъчваха воина, все неща от миналото. Жена му, Сулейла, също гледаше стреснато в сина им.
Проницателният взор на Кру се върна на Яниф. Това беше поглед на истински воин, който е видял много в своя живот, истински чарл, който усещаше, че старият мистик крие още нещо.
Изведнъж тълпата се раздели и Майка Тан-Ши мина, последвана от личните й ученици в наметала и вдигнати качулки. Шепотът на тълпата се засилваше, когато те минаваха покрай тях — беше нечувано Майка Тан-Ши да дойде на приемане на един чарл.
Това беше паметен ден за Авария, денят на ритуала на Реджар та’ал Кру.
Майка Тан-Ши се приближи до момчето и застана пред него. Тя свали качулката от главата си. Дългата й сребриста коса се развя от лекия вятър.
— Тан-Ши признава Реджар та’ал Кру! — Тя стисна ръцете на полуфамилиера. И нейните придружители свалиха качулките си в знак на признание и приемане. Първото подобно в историята на Авария.
Аварианите закрещяха името на Реджар.
Той не знаеше какво да стори. Какво очакваха от него? Той си беше такъв, какъвто винаги е бил — въобще не се чувстваше по-различен.
— Разбира се, че не си — измърмори Яниф до него. — Винаги ще бъдеш такъв, какъвто си. И точно в това е същността на признанието.
Реджар го погледна любопитно. И веднага предпази мислите си от всички други чарлове.
— Добре. — Яниф кимна одобрително. — Трябва да си много внимателен, Реджар. Това ще те опази.
Мъжете от всички родове коленичиха пред него. Всеки извади своята сабя и сведе глава в знак на почит.
— Какво правят? — възмути се Реджар.
— Предлагат ти своето наследство. — Яниф посочи Трейд, който също беше коленичил и протягаше сабята на Яниф. Дори собственият му брат Лорджин беше коленичил пред него, в протегнатите му ръце бе оръжието на баща им.
— Защо ми ги дават?
— Защото ти можеш да видиш мъдростта на техните деди. Само ти, Реджар.
— Не! — прошепна той изплашен.
— Така е. Трябва да избереш една сабя, която ще стане първото ти оръжие. Помисли добре. — След това Яниф коленичи на едното си коляно пред него и протегна своето острие.
Предлагаш ми сабята на Тийдар? Реджар не знаеше дали да се обиди, или не.
— Тя съдържа моите истини, ученико. Най-болезнените уроци понякога дават най-дълбоките познания.
Реджар стоеше на хълма и се взираше със синьо-зелените си очи в тълпата, коленичила пред него. Какво да прави? Явно трябваше да вземе решение. Забеляза най-стария магьосник, Гелфан, който много бавно коленичи и предложи оръжието си.
Яниф го наблюдаваше съсредоточено.
Реджар се пресегна и взе сабята на Гелфан.
Яниф се усмихна. Взимайки сабята на Гелфан, той се свързваше завинаги с неговия род. Горкият Гелфан, имаше да пати със своенравното момче в бъдеще.
През следващите дни Яниф щеше да посъветва Реджар кои родове да привлече. Стратегията беше трудно изкуство, но Реджар винаги се е справял отлично с този род упражнения. Скоро щеше да прояви истинските си способности в действително изпитание.
В края на краищата страстният характер на Реджар щеше да стане негово спасение или проклятие. Нежното му сърце щеше да се вкорави от изпитанието, пред което винаги са се изправяли мъжете с изключителна сила и съвест.
Чрез всичко, което предстоеше, Реджар та’ал Кру щеше да изгради личността си.
Яниф си помисли за чистотата на кристала, който му сложи на ухото, и се замоли този полуфамилиер, получарл винаги да намира точната мяра и да намери себе си.
В края на деня Яниф дръпна настрана Реджар и му връчи малкия си жезъл, който беше омотан с кожен ремък.
— Дар от мен за посвещението ти, моето момче.
Реджар погледна със съмнение стария жезъл, който му стигаше едва до коляното.
— И какво да правя с него?
— Нищо. Всичко вече е направено.
И Яниф се отдалечи със загадъчен смях.