Выбрать главу

Реджар поклати глава и сви рамене. Понякога мъдреците бяха много странни. Страстният му поглед потърси Лайлакс. Беше време да я заведе вкъщи.

Кристалната обица на ухото му се полюшна и зазвъня.

Той си представи как с нея деликатно ще подразни определени части от тялото на съпругата си. Засмя се и тръгна да търси Лайлакс.

Тадж Джайън се беше изтегнал върху меките зелени и златисти възглавници на леглото и чакаше жена си.

Защо се бавеше толкова дълго? Тя му беше казала, че трябва да остане за малко сама. С котешкия си темперамент той разбираше тази нужда. Но беше минало толкова време!

И точно когато той отметна копринената завивка, решен да я търси, вратата на спалнята се отвори. Дженис затвори внимателно вратата.

После тя го погледна.

С една ръка разкопча роклята си и я остави да се плъзне на пода.

Джайън се облегна на възглавниците и зачака.

Тялото й започна бавно да се извива в такт с чудната песен, която започна да пее. Мелодия, която изведнъж проникна в сетивата му, изпълни го с живот, потопи го в мига. Ръцете й се сплитаха в сложни фигури, докато тялото й се движеше с прелъстителни и грациозни движения, които той никога преди не беше виждал.

Дългите къдрици на светлата й коса се вееха около тялото, олицетворяващо абсолютната женска красота. Джайън я наблюдаваше като омагьосан.

Докато бавно прекосяваше стаята до него, тя хвърляше погледи, протягаше ръце и извиваше тяло в такт с чувствената хипнотична мелодия. Движенията й разкриваха нейната страст, говореха му много по-красноречиво, отколкото думите можеше да го направят.

Красивите му устни се разтвориха от изненада, когато разбра, че това беше Танцът на любовта на френзите и сега тя го играеше за него.

За първи път в живота си Джайън Рен остави сълзите му да се стичат свободно по лицето при вида на танца — физически израз на нейната истинска любов. Сега той разбра защо мъжете говореха шепнешком и с копнеж. За този танц жена му се превръщаше в жива творба на изкуството, в музика и поезия със стъпките си, с извивките си, с чувственото полюшване… с всичко, което му казваше с тялото си.

Той щеше да помни това, докато е жив. В нейния танц той видя истинската сила на жената. Безгранична. Вечна.

Женската сила. Вътрешната сила. Душевната й сила. Страстта е велико нещо, когато мъжът и жената се свързват на много нива.

Той протегна ръце, песента й продължаваше да гали сърцето му.

И то сякаш извираше от устните на неговата красива котка.

Любовта на сърцето му.

18

Яниф бавно се изкачи на най-високия връх на Авария, родното място на бащата на Трейд.

Говореше се, че най-ясните видения се събират на тези стръмни върхове.

Крилатият му приятел Боджо пусна обшитата със черни и златисти бродерии торбичка с прозрачни камъни в ръката на Яниф. Мъдрецът дръпна връвта и ги изсипа от върха.

Силният порив на вятъра развяваше тъмночервената му роба, когато се загледа в долината.

Облаци се появиха на хоризонта, макар да беше ясен ден. Купестите грамади бяха тъмни, плътни и вещаеха опасност.

Яниф внимателно наблюдаваше далечината.

Приближаваше буря. Тя щеше да промени бъдещето.

Той съсредоточено се заслуша.

Полъхът на вятъра му прошепна.

Надареният.

Информация за текста

© 1998 Дара Джой

© 2001 Даниела Забунова, превод от английски

Dara Joy

Mine to Take, 1998

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Дара Джой. Надареният

ИК „Ирис“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10606]

Последна редакция: 2009-03-10 21:23:50