Реджар поклати глава и сви рамене. Понякога мъдреците бяха много странни. Страстният му поглед потърси Лайлакс. Беше време да я заведе вкъщи.
Кристалната обица на ухото му се полюшна и зазвъня.
Той си представи как с нея деликатно ще подразни определени части от тялото на съпругата си. Засмя се и тръгна да търси Лайлакс.
Тадж Джайън се беше изтегнал върху меките зелени и златисти възглавници на леглото и чакаше жена си.
Защо се бавеше толкова дълго? Тя му беше казала, че трябва да остане за малко сама. С котешкия си темперамент той разбираше тази нужда. Но беше минало толкова време!
И точно когато той отметна копринената завивка, решен да я търси, вратата на спалнята се отвори. Дженис затвори внимателно вратата.
После тя го погледна.
С една ръка разкопча роклята си и я остави да се плъзне на пода.
Джайън се облегна на възглавниците и зачака.
Тялото й започна бавно да се извива в такт с чудната песен, която започна да пее. Мелодия, която изведнъж проникна в сетивата му, изпълни го с живот, потопи го в мига. Ръцете й се сплитаха в сложни фигури, докато тялото й се движеше с прелъстителни и грациозни движения, които той никога преди не беше виждал.
Дългите къдрици на светлата й коса се вееха около тялото, олицетворяващо абсолютната женска красота. Джайън я наблюдаваше като омагьосан.
Докато бавно прекосяваше стаята до него, тя хвърляше погледи, протягаше ръце и извиваше тяло в такт с чувствената хипнотична мелодия. Движенията й разкриваха нейната страст, говореха му много по-красноречиво, отколкото думите можеше да го направят.
Красивите му устни се разтвориха от изненада, когато разбра, че това беше Танцът на любовта на френзите и сега тя го играеше за него.
За първи път в живота си Джайън Рен остави сълзите му да се стичат свободно по лицето при вида на танца — физически израз на нейната истинска любов. Сега той разбра защо мъжете говореха шепнешком и с копнеж. За този танц жена му се превръщаше в жива творба на изкуството, в музика и поезия със стъпките си, с извивките си, с чувственото полюшване… с всичко, което му казваше с тялото си.
Той щеше да помни това, докато е жив. В нейния танц той видя истинската сила на жената. Безгранична. Вечна.
Женската сила. Вътрешната сила. Душевната й сила. Страстта е велико нещо, когато мъжът и жената се свързват на много нива.
Той протегна ръце, песента й продължаваше да гали сърцето му.
И то сякаш извираше от устните на неговата красива котка.
Любовта на сърцето му.
18
Яниф бавно се изкачи на най-високия връх на Авария, родното място на бащата на Трейд.
Говореше се, че най-ясните видения се събират на тези стръмни върхове.
Крилатият му приятел Боджо пусна обшитата със черни и златисти бродерии торбичка с прозрачни камъни в ръката на Яниф. Мъдрецът дръпна връвта и ги изсипа от върха.
Силният порив на вятъра развяваше тъмночервената му роба, когато се загледа в долината.
Облаци се появиха на хоризонта, макар да беше ясен ден. Купестите грамади бяха тъмни, плътни и вещаеха опасност.
Яниф внимателно наблюдаваше далечината.
Приближаваше буря. Тя щеше да промени бъдещето.
Той съсредоточено се заслуша.
Полъхът на вятъра му прошепна.
Надареният.