— Искам думата ти, фамилиере.
— Фамилиерите правят винаги това, което казват. — Той не добави, че често думите им можеха да бъдат изтълкувани по много различни начини. Всеки фамилиер беше майстор на заблудите, но въпреки това винаги биваше честен по своему.
— Във всеки случай можеш да извикаш стражите, нали? — Джайън не спомена, че веднъж щом го освободи, няма да има време да издаде и звук. Тя наистина знаеше много малко за неговия вид. Тази мисъл не го утеши.
— Предполагам, че един от нас трябва да повярва на другия. — Дженис прехапа устни, потънала в размисъл.
— Изборът е твой.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Добре, за да мога да разреша проблема си, ще те освободя.
Джайън чакаше, не трепваше нито един негов мускул, не искаше да я уплаши, за да не промени решението си и да побегне. Дженис бавно се наведе над него, а ключовете задрънчаха в ръката й.
Постави ключа в първата ключалка на китката му. Джайън мълчаливо се напрегна. Продължавай…
Тя спря.
Той вдигна поглед към нея и я погледна с крайчеца на загадъчните си очи. Изражението му беше смесица от предпазливо очакване и напрегнат размисъл.
— Не забравяй, обеща ми — напомни му тя.
Той рязко кимна, само веднъж.
Щрак. Първата гривна на белезниците се отвори. Не успя да стигне до втората.
За част от секундата той беше станал от леглото с ключове в ръка и със свободна втора китка.
Дженис никога не беше виждала нещо да се движи толкова бързо. Май направи грешка. Застанал пред нея без окови, фамилиерът се извисяваше много по-внушителен!
Беше дори по-висок, отколкото предполагаше. И по-силен. Тя заотстъпва нервно.
Той се приближаваше към нея, като разтриваше разранените си китки.
— Нима изведнъж стана срамежлива? — Гърлен, мелодичен смях се разнесе от изящно оформените му устни.
— Ние… ние имаме споразумение! — Дженис отстъпи уплашено до стената.
— Да, имаме. — Той ловко я притисна в ъгъла. Протегна огромните си ръце към качулката и я свали.
Освободена от покриващите я дипли на наметалото, тя се вторачи в него — въобще не знаеше какво да прави сега.
Той напрегнато я изучаваше.
На пръв поглед тя не беше красива.
Беше пленителна.
Джайън продължи да се взира внимателно в нея. Сякаш светлината, трепкаща върху контурите на лицето й, разкриваше най-добре интелигентността на искрящия й поглед. Излъчваше вълнение, тайнственост.
В сърцето й имаше доброта, която не можеше да не бъде забелязана.
Косата й беше светла, кремав нюанс, права и гъста, спускаше се до кръста й. При други обстоятелства, Джайън би й се полюбувал, защото точно този цвят харесваше най-много. И ако тази жена беше фамилиерка, вероятно щеше да се превърне в кремаво обагрена котка.
Нежно мъркащо котенце.
Той се усмихна на изплувалия в съзнанието му образ. Във всяка ситуация трябваше да се преценява и положителната страна.
Прекрасните й очи с рядък нюанс на зеленикавосиньо му напомниха за Лагуната в родния му свят Ма’ан. Бяха обградени от дълги светлокафяви мигли със златисти връхчета.
Потръпна от желание. Искаше да прокара устните си през тези мигли… да почувства златистите връхчета, после кожата й…
Не можеше да отмести втренчения си поглед. Въздействаше му магнетично!
Джайън мигновено промени първоначалното си впечатление от тази жена заради болезнената й красота. Знаеше точно защо Карпон възнамерява да я има. Тя грешеше, като си мислеше, че той щеше лесно да я остави да си отиде.
Един истински мъж би пожертвал кралство заради нея. Джайън загадъчно се усмихна, осъзнавайки иронията в съдбата си.
В следващия момент той успя да преоцени своята задача. Сега, когато имаше ясна представа за тази жена, специалните му сетива бяха способни да разберат много повече за нея и радостта му се стопи от прозрението. Вторачи се в лицето й с ледено изражение.
Объркала студенината на погледа му с недоволство, Дженис бързо изрече:
— Само този път, няма да се налага да…
— Не си докосвана — изрече равнодушно.
Сякаш току-що беше разкрил, че е извършила отвратително престъпление!
Дженис се намръщи. Надяваше се да запази този факт в тайна.
— Как разбра?
Допреди малко Джайън беше пленник, окован за стената, дрогиран, лишен от женско присъствие дни напред, а сега: Девственица.