Той шумно издиша и удари с дланите си върху стената зад нея.
Дженис се взираше в лицето му през миглите си със златисти връхчета.
— Това… неприятно ли ти е?
Очите му заблестяха. Отново удари стената.
— Не… не… защо мислиш така? — Продължаваше да се взира в нея.
Дженис прехапа устни.
— Предположих.
— Знаеш ли нещо за фамилиерите?
Тя притвори очи, леко объркана. Това, което бе чула, не можеше да е вярно.
— Почти нищо — уклончиво отвърна тя.
Той вдигна недоверчиво вежди.
— Ами… мъничко.
— Чудесно. Тогава аз ще ти кажа нещо за мъжете от нашия вид. Ние… как да се изразя? — Тонът му беше саркастичен. — Ние предпочитаме да участваме в напрегната любовна игра.
Дженис слушаше съсредоточено, кимна леко с глава. Да, това беше чувала и тя. Какъв беше проблемът?
— Продължителна любовна игра — наблегна той, след като, както изглежда, тя не го разбра.
— Е, това е невъзможно. Трябва да бързаме, за да избягаме…
— Точно така.
— Веднага след като го направиш… Не трябва да продължи дълго. Не си ме разбрал правилно, ако си помислил, че търся удоволствието. Не ме интересува.
— Разбирам, първия път няма да бъде приятно, но съм сигурен, че и това мога да постигна, ако…
— Не.
— Не?
Тя вирна брадичка.
— Просто искам всичко да свърши, и то бързо.
Острият втренчен поглед на Джайън обходи лицето й с решително изражение. Съскаща котка. Хвана с ръка брадичката й.
— Чуй ме, малко котенце. Не знаеш какво ме молиш. Ще бъде по-добре и за двамата, ако…
Тя поклати глава.
— Не, имаме споразумение, фамилиере, ти обеща.
Джайън плъзна пръст по дръзкия й нос, погледът му беше унесен. Изглежда, обмисляше възможностите си.
Както винаги, не бе нужно много време Стражът на мъглата да вземе своето решение.
— Обърни се с лице към стената.
— К… какво?
— Няма време. Направи каквото ти казвам.
Тя предпазливо се обърна.
— Свали наметалото. — Дженис изпълни и това. Пастеленорозовата й прозрачна рокля прилепваше към бедрата й. — Разкопчай роклята.
С трепереща ръка Дженис откопча на рамото си копчето, което задържаше дрехата. Тя се свлече върху каменния под.
Гърлено еротично ръмжене се изтръгна от мъжа зад нея.
Дженис затвори очи, опитвайки се да не трепери. В мълвите се твърдеше, че фамилиерите почти обезумявали по време на любов.
Близо до ухото й прозвуча нисък дрезгав глас, от който по разголената й шия пробягаха тръпки.
— Моля те за последен път. Да изчакаме и да го направим в по-подходящ момент.
Дженис отвори очи и извърна през рамо изумен поглед към него.
— Защо трябва да чакам? Всичко, което трябва да направиш, е…
Тя се задъха, защото той уви косата й около силната си китка, отметна главата й назад, така че устните им почти се докоснаха. Изразителните му очи искряха, когато сведе поглед към нея.
След това й заговори с думи, които тя не можеше да разбере. Езикът на фамилиерите?
Дженис сбърчи вежди при странните думи. В слепоочието й бе инсталирано невидимо с просто око устройство за превод на аварианския език. Очевидно то не реагираше на този диалект.
Нима всички фамилиери извършваха този ритуал, преди да започнат да правят любов? Беше странен обред, защото думите звучаха наистина ритуално.
Но нямаше повече време да мисли за странния мълвеж, защото изведнъж усети, че започва да я обгръща екзотичен, замайващ аромат. След миг осъзна, че това е сексуалното ухание на фамилиера!
Беше чувала и за него. Уханието им можеше да омая всяка жена и да я накара да се жертва за страстта си. Да направи с нея всичко, което пожелае…
За кратко тя затвори очи и вдъхна сладкия аромат. Благоуханието й напомни за аромата на редките цветя кринанг, изпълващ нощите на пустинните равнини. Сухи и безветрени, знойни, тропически и бурни, пълни с дръзки и томителни мечти.
Това бе аромат, който караше женската чувственост да се покорява. Властен, изискващ, многообещаващ…
Аромат, от който въздухът започваше да тръпне.
Дженис изстена, опитвайки се поне малко да се съпротивлява на шеметното изкушение. Как щеше да забрави това ухание? Нима до края на живота си щеше да копнее по този мъж? Отчаяно да го желае, а докосването на загадъчната му същност да дразни спомените й?
Забеляза, че зениците на тайнствените фамилиерски очи се бяха разширили още повече. Много странно, нали беше минало доста време, без да му дават наркотик? Разширяването би трябвало да намалява, а не да се увеличава.