Точно това, за което Джайън копнееше. Но с триещо движение, той се отдръпна от нея.
Потресена, тя го погледна през рамо.
Той я пусна, отстъпи назад и се отдалечи.
— Нямаме много време, таджа. Трябва да тръгваме.
Дженис беше смаяна.
— Но ти не… това е… ти няма ли да…
Силните му пръсти уловиха брадичката й. Той колебливо се усмихна.
— Не, няма.
Малки гънчици се врязаха между веждите й.
— Защо?
— Защото каза, че не търсиш удоволствие и аз също не мога да го получа.
Дженис се изчерви. Не предполагаше, че той няма да постигне собствено удовлетворение! Твърде жестоко бе да се иска подобно нещо от един мъж.
— Но аз нямах предвид теб.
Джайън се засмя. Не успя да се сдържи. Колко малко знаеше тя за неговия вид.
Е, това скоро щеше да се промени.
Тази котка беше много привлекателна и пътуването до Авария щеше да бъде доста забавно. Без да се има предвид на колко много неща трябваше да я научи. А и той сам да открие. И за двамата.
Наведе се и прошепна в лицето й.
— Благодаря ти, че беше толкова мила и загрижена за моето удоволствие. — Устните му бегло докоснаха нейните. Нежно всмука само розовата й кожа. Едва намек за докосване. — Но не съм казал, че съм свършил.
Само един миг й трябваше, за да разбере думите му, да стигнат до съзнанието й. Дженис се удиви от опитното докосване на плътните мъжки устни.
Замига от учудване, когато здравият й разум се възвърна.
— За нещастие, фамилиере, ти изпълни задачата си. Стори онова, за което те помолих и сега аз ще изпълня останалото от нашето споразумение. Ще се опитаме заедно да стигнем тунела. А колкото за всичко останало между нас — то вече приключи.
Джайън я изгледа с удивен, но разбиращ поглед, който сякаш уверено опровергаваше твърдението й. В миналото често бе казвал на по-младия си кръвен роднина Реджар, че един фамилиер никога не свършваше, докато не е бил достатъчно добър и не пожелае да свърши. Джайън беше се оказал твърде далеч и от двете.
Всъщност той все още не беше започнал.
— Ще се радвам да размислиш върху уникалното си твърдение по-късно. А сега дали ще успея да отворя с един от тези ключове вратата? — Той вдигна връзката с ключове, които задрънчаха в пръстите му.
Застанал пред нея — лъскав, мускулест и съвсем гол, със златистокафявата си кожа и великолепната, леко разрошена, коса — мъжът представляваше такава прекрасна гледка, че Дженис не отвори уста да отхвърли предположението му за бъдещата близост.
Момичето леко се усмихна. Поне щеше да се наслаждава да го гледа по време на това нейно приключение, особено ако продължаваше да се разхожда гол.
Плъзна поглед по тялото му. Той беше повече от изключителен. Спонтанно желание да го прегърне я сепна. Нима всичко беше заради това, което току-що направиха?
Призоваха на помощ разума си.
— Не, с тези не можем да отворим вратата. Ще се наложи да извикам охраната. — Тя бързо оправи роклята си и се загърна с наметалото. Трепетни чувства я връхлетяха. Щеше да си мисли по-късно за това, което се случи в тази стая — когато бъдат на по-безопасно място, А сега трябваше да се съсредоточат и да обмислят бягството.
Зелено-златистите очи на Джайън заблестяха предизвикателно. Той знаеше точно какво тя чувства към него. И защо го чувства.
— Колко стражи има навън?
— Трима.
— Добре. — Той се приближи до вратата. — Сега извикай като жена, на която й е приятно.
С него щеше да бъде много по-трудно, отколкото предполагаше. Дженис извърна очи и изпищя толкова силно, колкото успя.
Стражите се втурнаха вътре.
За част от секундата фамилиерът повали и тримата. Направи го толкова бързо, че тя дори не можа да различи отделните движения. Никога не беше виждала някой да се движи по такъв начин, с безпощадна точност и с котешка грация.
Впечатлена, тя вдигна вежди, когато срещна погледа му.
С безразличен жест той задържа отворена вратата, докато тя премине. Като че току-що не беше повалил трима добре обучени мъже, без дори да разроши великолепната си грива!
Докато момичето излизаше през вратата, Джайън използва възможността и плъзна длан по гърба й.
Дженис рязко спря и се задъха. Само допреди минути тя беше наследничка на трона. Мъжете не се държаха така с жените, които имаха подобна власт.
Джайън й отправи невинен поглед.
— Не съм казал, че няма да те прелъстя.
Дженис изсумтя.
— Ами опитай, фамилиере.
Немирна трапчинка заигра върху бузата му.
— Точно това ще сторя.
Когато видя гнева й, с тих смях той я хвана за ръка и я поведе през лабиринта от коридори — вродените му проследяващи способности бяха ненакърнени. Нищо не можеше да го накара да се чувства така щастлив, както свободата. Отправи поглед към придружителката си. Е, почти нищо.