Докато Джайън търсеше кратунките, Дженис се облегна на една скала, като трепереше леко от болката между краката си. Дори сега едва можеше да повярва, че го е направила. О, не съжаляваше… но бе отгледана и възпитана в среда, в която девствеността много се ценеше.
Кожата на бедрата й леко лепнеше.
Тя сгъна наметалото и го подпъхна между скалата и гърба си. Чувстваше как вятърът приятно охлажда сгорещената й плът.
Вдигна края на роклята си. По краката й имаше кръв. Доказателство за това, което той й беше направил. Което те бяха направили.
— Наранена ли си?
Дженис замаяно вдигна поглед към зелено-златистите очи. Дори не го бе чула да се приближава. Объркана, че е уловена в такъв интимен момент, тя сведе поглед.
После мълчаливо поклати глава.
Силната му ръка покри пръстите й и нежно премести ръката й от бедрото, като разкри засъхналите петна кръв.
Не каза нищо, но и не се помръдна няколко секунди. После вдигна една от кратунките, които беше намерил, отчупи края и я отвори със зъби. Наля от течността в шепата си и внимателно започна да мие бедрото на Дженис.
Изненадана от интимния жест, тя понечи да го спре. Той не й обърна внимание.
— Недей, Джайън.
Дългите му черни мигли — прикрили за момент хипнотизиращите му очи от погледа й — трепнаха при споменаване на името му. Тя го изричаше за първи път.
— Защо, таджа? — измърмори той, докато продължи.
— За… защото е твърде интимно.
— Интимно… — Той спря и впери очи в нея. Върху бузата му се появи трапчинка. — Как е възможно? — прошепна той.
Мигом руменина покри бузите й. Отново сведе поглед, за да не забележи колко много я бе развълнувал.
Какво очакваше? Беше известно, че фамилиерите са твърде чувствени, но чак пък толкова. Начинът, по който той се движеше, думите, които изричаше, мъркащият му глас, тайнствените проблясъци в огнените очи. Дженис за първи път виждаше толкова много красота и чар.
— Предполагах, че такива неща ще споделям само със съпруга си. — Гласът й беше много плах.
Той спря и се вторачи в нея.
— Не се тревожи, Дженис. Съпругът ти може да разбира повече, отколкото му вярваш. — Той продължи да я почиства.
— Не разбираш. Аз няма да имам съпруг.
За миг той се поколеба и спря движението си.
— Не мислиш така! — сухо измърмори той. За последен път изми кожата й и стана.
Тя кимна със сериозно изражение.
— Трябва да бъда свободна. И вероятно никога няма да се обвържа.
— Какво трябва да направи другият? — Той започна да развързва бричовете си.
— Трябва да съм свободна. Съпругът ще ме обвърже, ще ми попречи да намеря това, което търся.
— Откъде знаеш? — Успя да развърже брича си. Обясни му средата, в която беше израсла — потискащата атмосфера около Карпон и брат му.
— Хората на майка ти — френзите — се женят, нали? — Той свали бричовете.
— Разбира се, че се женят, но при тях е различно. Във всеки случаи аз искам живот, изпълнен с пътешествия, а не да бъда затворена в клетка.
Застанал гол, той размаха ръце във въздуха.
— Какво правиш?
— Не виждам клетка.
Тя изсумтя и тихичко се засмя.
— Много впечатляващо.
Той сбърчи вежди и постави топлата си длан върху сърцето й.
— Мисля, че тя е тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато отключиш тази тук, ще бъдеш свободна.
— Не мисля така, Джайън. Това, за което говориш, е клетка.
— Не. Това е вятър, който ще те понесе.
Той се извърна и навлезе в потока. Гмурна се под водата и стигна до средата му. Дженис се зачуди дали се опитва да измие усещането от затворническите окови.
Когато косата му се показа над повърхността, той плисна вода с шепи върху лицето си. Двуцветните му очи светнаха с хищен блясък, сякаш напрегнато я дебнеше на сребристата светлина от двете луни.
Дъхът на Дженис спря в гърлото й.
Той беше красив и възбуждащ.
Излезе от водата и тръгна към нея с бавни решителни крачки. От дългите му кичури капеше вода върху гърдите, раменете и гърба му.
С котешко движение той разтърси глава, разпръсквайки капчици във въздуха, които проблясваха като кристали на светлината от двете луни.
Не можеше да се сгреши желанието, което излъчваше. Дивото желание.
Дженис пребледня.
— Аз… аз казах, че не искам…
Приближи се по-близо до нея. Усещаше топлината, излъчвана от златистата му кожа. Влагата и уханието кринанг.
Той повдигна брадичката й. Бавно сниши устни до нейните — онези невероятно чувствени устни — бяха само на косъм от нея. Копринената му коса се плъзна и леко докосна раменете й като нежна ласка.