И толкова нежно докосна крайчеца на устната й. Топлият му сладък дъх се плъзна върху кожата на лицето й като зноен бриз, предвещаващ буря.
— Нека да ти кажа нещо за себе си, моя писано. Не обръщам внимание на думите, които явно само объркват.
Дженис разтвори очи от учудване. С другата си ръка той обхвана рамото й и я притисна до тялото си.
— Нали разбираш… Аз съм хората, които разчитат на инстинкта.
— И какво означава това? — Опита се да се отдръпне от него. Той я притегли по-близо.
— Това означава — бавно изговори той и дрезгаво измърка, — че моите сетива вече ми подсказват колко ме искаш.
Слисана от точността на разкритието му, тя издиша насъбралия се в гърдите й въздух, сякаш за да се освободи и от потисканото си желание.
Джайън пое дъха й, като продължаваше да я поглъща с поглед. Очите му се разшириха при извънсетивното възприятие, което получи от нея. Знаеше какво иска тя.
Дженис удивено се взираше в него.
Преди да успее да му зададе въпроса, той я целуна. Това я възпламени. Опърли нервните й окончания. И по-лошото — като я целуваше, този мъж, изглежда, изискваше от нея всичко. Всичко.
Зашеметена, Дженис притихна под умелата му настойчивост. Друга неподозирана черта на фамилиерите, за което никога преди това не беше чувала — бе необходимостта да пленява. Всъщност Дженис бе чувала, че те винаги са внимателни при еротичните контакти и забавляват партньорите си повече, отколкото партньорите им ги забавляват.
Зачуди се дали това поведение беше типично за всеки фамилиер… или е лична черта на Джайън Рен. Защото, ако бе така…
Не можеше повече да мисли.
Джайън ловко проникна с грапавия си език между устните й и го плъзна дълбоко в устата й!
Разтреперана, тя нежно и леко го удари, сякаш за наказание.
Той притисна с ръце раменете й и бавно се отдръпна от нея. Дженис замаяно вдигна поглед и премигна. Ъгълчетата на устните й озадачено се извиха нагоре, когато я пусна.
Фамилиерът се наведе към брича си на земята, стъпи в него и го повдигна бавно — малко по малко — нагоре по бедрата си. Започна да го връзва, но не гледаше какво прави, а напрегнато се взираше в очите й.
Настойчивата му целувка я беше разтърсила и объркала. Никак не харесваше начина, по който той я гледаше — сякаш беше нещо вкусно за ядене. Тя се закашля.
Той се засмя. Тихо и дрезгаво.
Дженис напрегнато се опитваше да се овладее. Прочисти гърлото си и оправи гънките на роклята си.
— А как е при вас? — неочаквано изрече тя.
— Какво за нас? — запита той, все още несвалил погледа си от нея.
— Фамилиерите женят ли се?
Той се засмя. Плътният дълбок звук я притисна като топла и приятна прегръдка. Разтреперана, изведнъж си представи как този смях щеше да отеква върху устните й, сякаш…
Мигновено прогони еротичния образ и се попита какво става с нея. Никога не беше си фантазирала подобни неща.
— Да, ние се женим, писано. — Непокорните трапчинки отново се появиха.
Ужасена от въпроса си, на който той несъмнено погледна по типично мъжки начин, Дженис поясни:
— Имах предвид дали се обвързвате за постоянно.
Той широко се ухили.
— Знам какво имаше предвид.
Дженис махна с ръка.
Той седна зад нея на голям речен камък. Излъчваше ухание смесица на свежест, злачни поляни и нощ. И само загатваше за онзи специфичен негов аромат. Мирисът, който я обезсили от желание.
Дженис се опитваше да не диша.
— В повечето случаи се женим за свои — обясни й той, като говореше над рамото й. — Поради много причини мъжете фамилиери се бракосъчетават само със своя вид. — Не беше лесно да потисне силното си желание, защото страстта не можеше да бъде опитомена.
Когато тя не отговори, той добави:
— Има няколко изключения, но само сред жените.
— И защо?
— Много често такива бракове не виреят. Но дори да потръгнат, рядко се ражда дете. Всъщност има само едно дете със смесена кръв, което наследи способностите на фамилиерите. — Той се замисли за кръвния си роднина Реджар и се зачуди дали Яниф все още го държи в тунелите. — Той е необикновен — замислено промърмори Джайън.
— Можете ли да дарявате същите удоволствия и след като се ожените?
— Разбира се.
Тя го зяпна шокирана. Очите му иронично блеснаха.
— С нашите съпруги.
— О!
— Веднъж оженени, стриктно се обвързваме един с друг. Само един с друг.
— Тогава не се жени.
Той замълча.
— Защо?
— Защото ние… е… — Сърцето й се сви, когато се сети за ужасната случка помежду им. — Нима… нима те принудих да направиш нещо нередно, за да избягаш? — Очите й се изпълниха със сълзи. — Чувствам се наистина ужасно, като…