— Тоя ще направи това, от което се нуждаеш, Карпон, и то д-доста добре. Слуховете за тях са пълни с предположения, че мъж-жките индивиди могат да удължават сексуалния акт почти неограничено. — Сухи подигравателни звуци се изтръгнаха от гърлото му.
Изглежда, това подразни придружителя му.
— Така е. Имаш ли представа колко от стражите ми повали, преди да успеем да го оковем? Той е опасен.
— Какво очакваш, Карпон? — изръмжа наблюдателят. — К-колкото по-трудно са го п-пленили, толкова е по-як. Той е първият з-заловен — с дълъг пълноценен живот пред себе си. Нег-говото дълг-голетие ще създ-даде проблеми, но пленяването му си струваше труда.
— Дълъг живот? — изсъска Карпон. — Когато свърши това, заради което го заловихме, той ще умре!
Наблюдателят удивено изгледа глупака пред себе си.
— Хабене на д-добър материал.
Карпон потрепери от отвращение и към придружителя си, и от забележката му. Той знаеше много добре защо някогашният му съучастник мисли така. Да се мисли за такова същество с подобно възхищение, беше нелепо.
Той бързо отклони ужасната мисъл, за да вникне в същността на проблема.
— Ние раз-збрираме т-такова отнош-шение. — Наблюдателят енергично се придвижи по-близо до него. — Знаеш ли, че мъжете фамилиери могат да усещат присъствието на себеподобни наоколо си? Лош-шо е, че ние нямаме такива с-способности. Можем само да из-збираме на кого да д-дадем нашата любов.
Карпон потрепери. Той не искаше да мисли за този страховит дар, нито за бедното злочесто същество, на което щеше да бъде даден.
Дълъг черен нокът злобно се заби в бузата му. Той се опита да не се отдръпне.
— Усещаме р-ревността ти… в-възхищаваме ти се.
Карпон цинично вдигна вежди и отстъпи назад. Последното нещо, което желаеше, беше неговото възхищение.
Като че ли разбрал действията му, той се усмихна разбиращо. Тръпки пропълзяха по гърба на Карпон.
— Сигурен ли си, че ще може да изпълни задачата си? А ако не успее…
Сух пращящ звук се изтръгна от гърлото на наблюдателя. Карпон предположи, че беше смях — макар че никой не можеше да каже със сигурност какво представлява чувството му за хумор.
— Той е фамилиер. Уверяваме т-те, че ще с-свърши р-работа.
Карпон гневно заскърца със зъби. Само при мисълта, че фамилиерът ще докосне… Беше нещастен — Карпон не беше от мъжете, които отстъпваха нещо, което смятаха за свое. Обаче в този случай това беше единственият начин да получи всичко, което в края на краищата искаше.
— Не желая след това тя да се свива, когато я докосна. Ако той я уплаши…
Наблюдателят изглеждаше доста развеселен от смущението му.
— Ако се с-свива при т-твоето докосване, това н-няма да е з-заради онова, к-което той ще е направил, а от това, к-което ти няма да н-направиш. Той е п-подходящият избор за б-бъдещата ти съпруга.
Без да разсъждава, Карпон извади извития си нож и го опря в гърлото на придружителя си.
— Мога да те убия заради тези думи.
— З-защо не опиташ?
Но у Карпон жаждата за власт потискаше страстта за други… неща. Той бързо отдръпна острието. Какво значение имаха думите в този момент? Когато това свърши, той щеше да има всичко — и Дженис, и нейното кралство.
— Да, да — изсъска наблюдателят, разбиращо повече, отколкото позволяваше неговата природа. — Вярвам, че работата ми тук е свършена.
— Не още. Къде е упойващото вещество? Обеща ми го в замяна на…
— И ние д-държим на с-своите обещания. — Наблюдателят се протегна към скрита торбичка, от която извади малка стъкленица с кехлибарена течност.
Карпон внимателно пое стъкленицата — не искаше да докосне съществото, но въпреки това знаеше, че трябва. Недоверчиво огледа малкото количество.
— Къде е останалото? Това не е достатъчно!
То, съществото, отново се приближи енергично.
— Скъпи мой, уверяваме те, че т-това тук е д-достатъчно да направи б-безпомощна цялата фамилиерска раса.
Изненадан, Карпон попита:
— Как?
— Една к-капка е всичко, от к-което се нуждае… с-само една капка. Фамилиерът, който напусна своя свят, ще бъде избавен от теб. В-всичко, от к-което се нуждаеш, е да откриеш в-втория тунел и имаш останалото. — То се протегна и хлопна тесния процеп към килията на пленника.
Карпон дяволито се усмихна. След като притежаваше фамилиер, той можеше да го продаде на участниците в търга и беше сигурен в щедрия приток на богатства. Да, щеше да има всичко това.
— П-приключих с моята р-работа тук. Ако нямаш нищо п-против, да се поклоним и да напуснем сцената с малката ти драматична роля в това представление. — Това не беше молба.
За момент Карпон изгуби самообладание. Жестоките му очи се присвиха.