Спряха при границата на Карпоновото имение. Пред тях по склона се спускаше лъкатушеща пътека, а вдясно се извиваше друг път.
Джайън вдигна поглед към нощното небе.
— Този свят може да се напусне през три тунела.
— Да. Знаеш ли къде са?
— Не точно. Усещам ги и знам в коя посока се намират, но не мога да кажа на какво разстояние.
Тунелите свързваха различните измерения на световете и бяха стриктно контролирани от Висшата гилдия на Авария. Гилдията наемаше рицари от чарл да защитават и Алианса на планетите, и структурната цялост на тунелите. Самата Висша гилдия, както и тунелите бяха под абсолютната власт на почитаемите членове на Династията на мъдреците.
И тъй като този свят беше страничен и не принадлежеше към Алианса, преминаването през тунелите беше ограничено и трудно можеше да се осъществи връзка с подвластните светове, желаещи да развиват търговия и да откриват пазари.
Фамилиерите усещаха наличието на тунелите, но не можеха да ги използват. Само определени мистици от чарл притежаваха това умение. В този свят, непринадлежащ към Алианса, входовете не се поддържаха от портиерите на чарл и бяха занемарени и неохраняеми като този, който Джайън беше използвал, за да влезе в това измерение на света.
В миналото в тези нецивилизовани светове често държаха затворени входовете на тунелите, докато някой странстващ фамилиер не ги проучи. Склонни към авантюри и любознателни по природа, тези рицари бяха идеалните изпълнители на тази работа. В замяна гилдията възнаграждаваше фамилиера с определени привилегии и покровителство.
Обаче Стражът на мъглата не беше дошъл в този свят като изследовател, не беше нает от Династията на мъдреците, нито от Висшата гилдия. Беше дошъл да търси Дарик.
В такъв случай завръщането в Авария щеше да бъде дълго и опасно. Трябваше да преминават от едно измерение в друго, докато стигнат света на Алианса. Оттам всички тунели водеха към Авария.
— Най-близкият и най-оживеният е в кралското селище, на един ден път оттук. Зад този хълм има пътека, която ще ни заведе направо до тунела. Но така ще трябва да минем през центъра на селището, където е разположен входът му.
За да влезе в този свят, Джайън беше използвал именно този тунел.
— Не, Дженис. Карпон ще ни причака там и напълно вероятно е и пътеката, и входът на тунела да бъдат строго охранявани. Трябва да опитаме да минем през друг тунел. На какво разстояние е най-близкият?
— На около пет дена път оттук. — Един ден на тази планета беше малко по-къс от стандартния ден в Алианса. Джайън забеляза, че и походката му тук бе по-лека.
— А другият?
— Около петнадесет дена.
За момент Джайън се замисли, преценявайки възможностите им.
— Ще опитаме да стигнем до този, който е на пет дена път. Карпон може да ни очаква и там, но рискът се увеличава, ако останем на тази планета по-дълго.
— Тунелът се намира в тази посока, но трябва да заобиколим хълмовете. — Дженис посочи възвишенията пред тях.
Ловният инстинкт на Джайън му подсказваше друго.
— Ще стигнем много по-бързо, ако тръгнем в тази посока и минем оттам. — Той посочи между далечните хълмове един път, който минаваше направо през долината.
— По-бързо, ако е възможно. Тази посока е затворена за нас.
— Защо?
— Защото велдите ще ни убият.
— Какво е велд?
— Виждаш ли тези храсти, които покриват цялата долина пред нас?
— Да, растенията се простират, докъдето поглед стига.
Тя кимна.
— Е, това не са растения като растения.
Той сбърчи вежди.
— Какво искаш да кажеш?
— Това са велди. Месоядни същества, които покриват километри по тези места.
Джайън колебливо попита:
— Как така месоядни?
— В буквалния смисъл. Те ядат месо, Джайън.
Той замълча.
— Усещам, че не са опасни. — Той се намръщи учудено. — Защо ли?
— Никой не знае със сигурност дали е растение, или животно, или комбинация и от двете. Вероятно затова не можеш да усетиш опасността.
Или това, или остатъчните упойващи вещества в организма му продължаваха да влияят.
— Какво друго знаеш за тях? — Наостри слух той.
— През деня спят, но се събуждат през нощта. Виждаш ли бодлите им?
Той кимна.
— Пълни са със смъртоносна отрова. Пълзящите храсти оплитат жертвата си, а отровата от шиповете ги обездвижва. Велдите се хранят, като бавно изсмукват все още живата си жертва.
Джайън присви очи и огледа растението, мозъкът му работеше. От далечината се понесе писък и той забеляза гърчещо се пипало на велд, което бе уловило ниско летящо крилато същество. Всичко стана извънредно бързо.