Дженис сви рамене.
— А пространството между тях? — Джайън посочи малките пътечки между храстите. — Възможно ли е да се мине по тях през деня, докато спят?
— Няколко безразсъдни мъже са се осмелявали да минат оттук. — Тя посочи малка просека. — Или може би оттук. Но да пресечеш цялото поле само за един ден и преди да настъпи нощта, е невъзможно.
Джайън впери поглед над покритата с лози долина, докато преценяваше риска.
— На какво разстояние е другият край?
— Почти на два дена път, ако може да се мине без произшествия.
— Разбирам… и ако успеем да го направим, колко дена ще съкратим от пътя си до тунела?
Тя се намръщи.
— Около три дена, но…
Джайън пресметна наум.
— Има вероятност да успеем.
— Не можем да минем това разстояние за един ден!
— Не, но можем да го пробягаме.
— Какво? Луд ли си? Бодлите пускат отровата си и през деня и тя е с бързо действие. Ако одраска крака или ходилото ти, ще бъдеш обездвижен до настъпването на нощта. На някои места растителността е гъста и висока. Не можем да го направим!
Джайън сериозно я изгледа.
— Не съм убеден в това. Но зная със сигурност, че Карпон ни причаква точно на този път. — Той посочи към пътеката, която водеше до кралското селище. — Оттук имаме шанс.
— Ние? — присмя се тя. — Не мога да пробягам такова разстояние.
— Разбира се, че не можеш. Няма да ти позволя.
Ноздрите й пламнаха при тази забележка.
Преди Дженис да излее възмущението си от нахалството на придружителя си, той продължи:
— Ще те нося на гръб.
За миг настана тишина. После последва яростният й изблик.
— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувала! — Синьо-зелените очи на Дженис хвърляха гневни отблясъци, докато погледът на фамилиера искреше по-скоро от удивление.
Беше й известно, че фамилиерите обичат да предизвикват жените. И макар Джайън да не направи това умишлено, той не видя причина да не се позабавлява от реакцията й. Скръсти ръце пред гърди и наклони глава встрани. Тази поза още повече засили раздразнението й.
И той не остана разочарован.
— Няма да се съглася на тази лудост! — Тя гневно размахваше ръце във въздуха. — Ако желаеш да се самоубиеш, тогава върви сам. Аз ще тръгна по пътя, заобикалящ хълмовете.
Той отметна бронзово-златистата си коса.
— Имаме споразумение да останем заедно… — Докато влезем в тунелите. — Той я загледа мълчаливо по онзи разстройващ я начин. Дженис преглътна. — Както вече казах, няма да успеем да избягаме от хората на Карпон, ако минем по този път. Ще те заловят, Дженис. Можеш да дойдеш с мен. Избирай сама.
Изчака я да вземе решение.
Тя прехапа устна, докато обмисляше. Карпон можеше да я убие заради предателството и бягството й.
— И мислиш, че можеш да го направиш?
— Ще бъде предизвикателство.
Предизвикателство ли? Най-сдържаното изказване, което някога беше чувала. Той хвърли тревожен поглед към нея.
— Всяка минута ще е ценна, за да успея. Когато първите лъчи се покажат на хоризонта и велдите задремят, ще тръгнем.
— Но слънцето след малко ще изгрее! — Дженис се противеше от мисъл за него. Тази нощ фамилиерът не беше мигнал.
— Трябва да го направим днес или ще загубим преднината си.
— Въобще не си почивал…
— Дженис — улови брадичката й и се втренчи в очите й, — сега не може да почиваме. Не и ако искаме да напуснем това място.
Дженис напрегнато въздъхна и кимна, осъзнала, че той беше прав. Джайън бързо плъзна пръст по устните й, преди да я пусне. Вдигна кратунките и ги метна на рамо.
— Водата е твърде тежка. Не може да бягаш с нея — тихо каза тя.
— Но без вода не мога да тичам цял ден.
Вдигна кратунката до устата си и дълго пи, после запуши гърлото на растението със собственото му коренче. Кой знае защо, докато той поемаше огромни глътки течност, гледката на играещите мускули на врата му я очароваха.
Дженис бързо отклони поглед, когато осъзна какво чувства.
Джайън леко се усмихна. Той знаеше точно кога и как го гледаше.
— Не трябва да говориш с мен, докато бягам, писано, защото трябва да се съсредоточа и да поддържам ритъма.
— Разбрах.
— Ще ти казвам какво да правиш, за да ми помагаш… Ето така. — Той насочи мислите си директно в съзнанието й, от което тя подскочи.
Беше чувала за тези телепатични способности на фамилиерите, как те могат да изпращат мислите си, но не и да приемат от другите. До този момент смяташе, че това е измислица. Дженис въздъхна. Изглежда, повечето от слуховете бяха истина! Какво друго беше чула? Нещо за сексуалните им способности…
Джайън прекъсна мислите й.
— Ела, имаме съвсем малко време.