Не успя да довърши. Равномерното надигане на гърдите му й подсказа, че вече е заспал. Зачуди се как можа да се строполи и да заспи. Почти като… котка.
Дженис сведе поглед към него — към това красиво силно лице, което в този момент бе отпуснато в покой. Той победи велдите. Момичето едва успяваше да осъзнае невероятния триумф, уменията и издръжливостта, на които бе станала свидетелка.
Не всеки фамилиер бе способен на това, което той току-що бе извършил.
Тя вдигна поглед към звездите.
Кой беше той?
Когато Джайън отвори очи, третата луна вече се бе издигнала високо на небето. Другите два полумесеца също се открояваха, така че тази вечер беше много по-светла. Беше спал по-дълго, отколкото възнамеряваше.
Джайън прехвърли вниманието си от небето към Дженис.
Беше се облегнала на него, дремеше седнала и продължаваше да люлее глава над скута си. Дългите й светлозлатисти къдрици се спускаха пред лицето й, сякаш стоеше на пост.
Прекрасните му очи помръкнаха от загриженост. Изражение, което не беше готов да разкрие, когато тя е будна.
Златистите връхчета на миглите й хвърляха сенки във формата на полумесеци върху гладките й бузи. Той вдигна ръка и с два пръста ги погали леко. Докосна ги толкова нежно, че да не обезпокои съня й.
Беше много смела този ден.
И му вярваше.
Да, бе започнал да я разбира. И още нещо. Желаеше я. Силно.
С всеки изминал момент желанието му се засилваше.
Дори да бе очаквал това да се случи след преживените изпитания и близостта помежду им, той дълбоко се изненада от силата на желанието. Скоро, обеща си той. Когато се доберат до по-безопасно място. Тогава щеше да й покаже какво представлява истинското удоволствие.
Джайън Рен нямаше търпение да види изражението на удоволствие върху откритото й лице, докато я люби. Отново и отново. Щеше да го прави бавно, реши той. Всеки път щеше да й показва нещо ново.
Искаше му се да й се разкрие. Да сподели толкова много неща, които пазеше в тайна. След време щеше да й се довери, знаеше го. Вече го знаеше.
С връхчетата на пръстите си леко погали скулите й. Внимателното докосване беше предназначено да я събуди нежно. Златистите връхчета на миглите й потрепнаха, преди напълно да отвори очи и да сведе поглед към скута си.
Тя му се усмихна с благодарност. Когато го направи, Джайън знаеше, че напълно се е събудила.
— Как се чувстваш? — загрижено попита тя.
Той дрезгаво се изсмя.
— Жив съм и лежа в прегръдката на красива жена. Как мислиш, че се чувствам?
Дженис изсумтя.
— Сериозно, Джайън, добре ли си?
Той кимна.
Дженис неволно приглади разрошената коса над челото му. Джайън тихо измърка. Като повечето фамилиери обичаше да рошат косата му.
Не че Джайън някога щеше да го допусне.
Имаше много места по тялото, които правеха фамилиера уязвим за жените. В допълнение към ерогенните зони всеки фамилиер си имаше свои собствени чувствени места, които никога не разкриваше напълно.
Жената трябваше да ги открие — ако може.
— Не мога да повярвам, че го направи, Джайън. Прекоси полето, обрасло с велди… — тя спря, защото не успя да намери подходящите думи. Никога нямаше да забрави начина, по който накрая се опита да я защити, като я прикри със собственото си тяло.
— Всичко е наред, не казвай нищо. — Протегна ръка до врата й и я притегли към себе си, към устните си. — Само ме целуни като жена, която не търси удоволствие, и ще разбера какво искаш да кажеш.
Тя се усмихна току до устните му, което го накара също да се усмихне.
После привлече сладките й устни до своите и страстно я целуна. Фамилиерът облиза устните й. Цялото й тяло се разтрепери.
— Ммм — измрънка изненадано тя.
— Ммм — възбуждащо повтори той и плъзна език в устата й, като внимателно проникна по-дълбоко и го заизвива. Миришеш толкова хубаво, писано.
Внезапно тя се отдръпна, не очакваше да чуе мъжкия му глас в съзнанието си, докато я целуваше. Много полезен талант, призна си тя. Особено когато глас, чувствен като неговия, можеше да бъде използван за усилване на еротичните желания.
Дженис въздъхна, както бяха слели устни. Джайън високо измърка.
Пое жадно дъха й, а ръката му се плъзна зад тила й, за да се увери, че ще остане точно където е — сгушена в прегръдката му. До този момент, установи тя, фамилиерът получаваше точно това, което поиска, но беше много късно за съпротива от нейна страна. Вече я беше обгърнал с булото на удивителното си ухание.
Дженис затвори очи и високо изстена при ловкия му допир.
Говори ми — примамваше я той, а езикът му се плъзгаше върху нейния с ритмични настойчиви тласъци. Дженис потрепери, тих стон се изтръгна от гърлото й.