Да, говори ми, моя писано. — Той нежно захапа устната й със зъби. После притисна горната й устна между своите и я засмука.
Дженис се разтрепери от омайното усещане. Не знаеше, че някои фамилиери имат способност да доведат една жена до чувствен екстаз само с целувките си. Но вече бе започнала да го разбира, защото Джайън бе решил да я запознае с малкия си талант.
Дженис нямаше представа какво става с нея, освен че й беше добре. Невероятно добре.
Обгърна я с ръце. Връхчетата на сръчните му пръсти си играеха с меката част на ушите й, милваха ги с пухени докосвания. Отново топлият му влажен език проникна в устата й и с ритмични движения посрещна нейния. Цялото й тяло трепереше, обляха я горещи вълни. Дори не осъзна, че издава задъхани звуци на задоволство, толкова бе обладана от покоряващата му страст.
Още, таджа… още… Разпалваше в нея нови и нови усещания. Тялото й тръпнеше и изгаряше, пулсираше в дивия ритъм, с който той я завладяваше.
Джайън разтвори устни срещу нейните, после я поведе към върха на удоволствието, като измърка дълбоко и гърлено изръмжа. Силни тръпки я разтърсиха и тя продължаваше да издава тихи страстни звуци.
Бъди с мен, Дженис.
Тя извика, когато великолепните сладостни вълни я заляха на тласъци. Джайън усещаше тръпките й върху устните си.
Ооо, Джайън… и той жадно погълна прекрасните неволни стонове от екстаза, който тя изпитваше за първи път.
Дженис се сгуши отпуснато до гърдите му, като се опитваше да успокои учестения си дъх. Цялото й тяло продължаваше да вибрира.
— Как… какво ми направи? — Тихият й задъхан глас въобще не приличаше на нейния.
Фамилиерът вдигна поглед и бавно й се усмихна на лунната светлина. Беше усмивка като на доволна котка.
Дженис се изскубна от прегръдката му и стана, после оправи роклята си.
— Не го прави друг път!
Той скръсти ръце зад тила и се ухили.
— Как бих могъл да устоя?
Дженис издиша събрания въздух от гърдите си. Фамилиерът беше взел каквото иска, установи тя, а после стигна по-далеч. Беше опасен. Тя присви очи и го загледа.
— Не ме гледай с такъв невинен поглед! Много добре знам какво се опитваше да направиш.
— Опитвах? — Трапчинка се появи на бузата му.
Дженис се изчерви.
— Само не го прави отново. Бях още сънена — улови ме неподготвена. — Като извинение беше доста неубедително. И двамата знаеха, че напълно си беше будна.
Джайън надигна вежда.
— Разбирам.
— И не прави такива физиономии.
Устните му се извиха.
— Говориш като кралица, Дженис. Сигурна ли си, че не искаш да бъдеш?
Дори не му отговори. Обърна се с гръб и започна да се отдалечава към хълмчето. Обрасло с велд! Знойният му глас я настигна.
— Ти искаш да стигнеш до тунела, нали, таджа?
— Разбира се, че ще го направя — изсъска тя през рамо, като продължи да се отдалечава.
— Е… тръгнала си по грешен път.
Рязко спря. Последва тишина, докато си мислеше как може да поправи това, което се беше случило, без да бъде унижена и покорена напълно.
— Обърни се и тръгни към срещуположния хълм — извика той услужливо.
Раменете й се свиха. Решително направи един полукръг — само за да не последва указанието му — преди да тръгне натам.
Джайън избухна в силен смях.
Дженис не му обърна внимание. Фамилиерите имаха странно чувство за хумор.
Следващото нещо, което разбра беше, че той бавно пристъпва зад нея. Едва го чу да се приближава, което също силно я възбуди.
— Ще ми простиш ли? — мило я помоли той. Много мило.
Въпреки нежеланието си устните й се извиха в усмивка. Той беше непредсказуем. Не можеше да отрече този факт.
— Е, ако се извиниш.
— Моля те, прости ми — молеше я той с възбуждащ глас, който отново разтопи сърцето й дори без да се вслуша в думите, които изричаше.
Дженис придирчиво изви вежда.
— Добре, след като ме молиш толкова искрено.
Искри заблестяха в двуцветните му очи.
— Приеми извиненията ми… ти, една жена, която не търси удоволствие.
Дженис се удари с кратунката по главата.
Той се разсмя, улови ръката й и я поведе в лунната нощ.
5
Присвит зад няколко огромни бали с продукти, Джайън огледа селцето. Бдеше да няма засада от воините на Карпон.
За известно време очевидно бяха в безопасност.
Той се извърна към Дженис, която беше коленичила зад него.
— Изглежда, мълвата за бягството ни все още не е стигнала дотук или хората на Карпон не са пристигнали — прошепна той. — Дори не са поставили стражи до входа на тунела — той посочи към неохранявания квадратен отвор с проблясващи светлини, сияещи точно в центъра му. Този тунел водеше към другото измерение на света.