Както очакваше Джайън, съоръжението беше запустяло. Беше предположил, че в района на тунела ще има малко селце.
Дженис също оглеждаше селото. Карпон можеше да бъде много хитър и съобразителен и макар да бяха съкратили пътуването като пресякоха долината с велдите, тя продължаваше да бъде предпазлива. Освен това със сигурност тук всеки фамилиер щеше да привлече вниманието. Не само с изключителните си очи, но и с това, че беше полугол — носеше само кожените бричове, които открадна от стража.
— Ние…
Изглежда, той тутакси отгатваше точно какво си мисли Дженис.
— Не. Много е рисковано. Колкото по-дълго останем тук, толкова по-малки са шансовете ни да избягаме. След като веднъж минем през портала, много по-трудно ще ни проследят. Да тръгваме, по-късно ще се тревожим за облеклото ми.
Дженис сбърчи вежди, докато обмисляше положението.
— Какво ще правим, ако са ни устроили капан?
— Може би, но нямам такова усещане.
До този момент сетивата на фамилиера бяха доказали забележителната си точност. Безпогрешно ги бяха ги довели дотук.
След като Джайън се бе събудил, пътуваха на юг почти цялата нощ. Призори той се отклони от пътя и навлязоха в обширно поле. Там се покриха с листа и клони от храсти така старателно, че да не ги забележи случайно минаващ пътник.
Дженис порозовя, когато си спомни как я бе прегърнал под покривалото от листа и й бе наредил да заспива с тихия си мъркащ глас. Изненадващо, но тя стори точно това, а тялото му я стопли и нежното му галене я унесе в съня, от който се нуждаеше.
Събуди се от горещия му уханен дъх, който нежно милваше шията й под ухото, където бе сгушил красивото си лице. Закрилнически бе обвил ръце и крака около нея.
Прошепна името му, за да разбере дали е буден.
Той сънливо измърмори нещо несвързано, преди целувките му постепенно да се изкачват по шията й. Ноктите му леко одраскаха бедрата й. Започна да осъзнава, че този еротичен жест беше негов любим навик. И докосванията му изведнъж разпалиха безброй чувства в нея.
Джайън бавно й се усмихна.
— За какво си мислиш?
— Как… какво? — заекна тя неочаквано. Той изкриви устни и се разсмя.
— Връхчетата на ушите ти са розови. — Той щипна едното й ухо.
Дженис раздразнено избута ръката му.
— Какви са тези глупости?
— Забелязах, че всеки път, когато си мислиш за определено нещо, връхчетата на ушите ти порозовяват. — Той скръсти ръце пред гърдите си и закачливо изви вежда. — Чудя се какво може да е?
Ноздрите на Дженис пламнаха, фамилиерите бяха далеч по-наблюдателни по отношение на жените! Сякаш го интересуваше за какво си мисли тя!
— Вероятно е от раздразнение от близостта ми с теб! — отвърна му ядосано тя.
Белите му зъби блеснаха.
— Помислих си, че може да е… но благодаря ти за потвърждението.
Дженис разгневено се втренчи в него.
— Май наистина не проумяваш унизителната си роля и нахалното си поведение — самоувереността ти започва да играе по нервите ми.
Той прехапа устната си, докато се смееше.
— Е, някога да си чувала, че фамилиерът е много по-различен, писано? Ние сме скромни хора, няма съмнение в това.
— Прекалено скромни, ако ме питаш. — Тя покри връхчетата на ушите с косата си. Очите на Джайън заблестяха от удоволствие.
— Вероятно, но никога не даваме по-малко от това, което сме обещали, таджа. — Отправи й многозначителен поглед.
Дори усети как ушите й още повече порозовяват. Фамилиерът игриво се наведе, откри ги под косата и кимна, когато видя резултата. Дженис се ядоса.
— Не мога да разбера как можеш да се забавляваш в такъв момент! Ние сме в опасност и въпреки това ти…
Той улови брадичката й и срещна погледа й.
— Грешиш — приемам и опасността, и теб много сериозно. Това е в кръвта на фамилиерите — забавляват се всеки миг, когато това е възможно. Вярваме, че животът е единствен, сложна плетеница от отделни мигове. Следователно в този миг избирам да се радвам на теб, Дженис. Нали не се сърдиш? Ако те заловят, ще си спомням последния път, когато съм се забавлявал… с теб, таджа.
— Ако ме заловят — искаш да кажеш нас, нали?
Той поклати глава.
— Няма да ме хванат отново, Дженис. Истинската сила на един фамилиер е в това, че той никога не се признава за победен.
Тя се задъха, когато думите му се врязаха в съзнанието й.
— Сигурно няма да…
— Бих предпочел да умра в битка. Толкова е просто. Няма да направя удоволствие на Карпон да ме изтезава.