Тя разбра и прие смелите му думи.
— Тогава и аз ще сторя същото — изрече твърдо.
Джайън сграбчи брадичката й.
— Не, таджа, трябва да ми обещаеш, че ще останеш жива, за да го победиш един ден. Заради двама ни.
Сълза се появи в крайчеца на окото й.
— Не искам да остана с него.
Той изтри сълзата й с палец.
— Знам. Нито пък аз — тихо прошепна той. — Но да не се тревожим прекалено много. В миналото съм се изправял пред много по-силни врагове от него и все пак съм тук, за да разкажа тези истории. Освен това нямам намерение да те оставям в ръцете му.
Тя вдигна учудено поглед.
— Принципи — прошепна той загадъчно, после леко докосна устата й с устни. — Хайде. — Стана и улови ръката й. — Време е да започнем нов живот, таджа. Да разберем какво ни чака в този тунел. — След това я поведе през тълпата продавачи и сред натрупаните стоки на открития пазар, изграден пред тунела.
Джайън поклати тъжно глава, докато си мислеше колко много си приличат търговците във всички светове на вселената. Тези тук се надяваха да примамят пристигащите, пътници, както и онези, които напускаха това измерение на света. Продаваха нискокачествените си стоки на жестоки цени. И разбира се, се пазаряха. Той сбърчи нос от носещата се воня на развалени храни.
За нещастие на търговците този тунел не изглеждаше много оживено място. Докато го наблюдаваха, никой не влезе или излезе през входа, пазарът не бе много посещаван.
И макар това да улесняваше бягството им, той се зачуди каква ли местност ги чака в другия край на тунела. При това отсъствие на пътници можеше да предположи, че каквото и да се намира от другата страна, вероятно е за временен престой и се използва за междинна станция между две планети. А можеше да е и необитаемо, служещо просто за връзка с друг свят.
Едно нещо беше сигурно — който и свят да беше от другата страна, не можеше да бъде член на Алианса. И двамата можеха да попаднат в много по-суров дори от този варварски свят. Джайън още по-силно стисна ръката на Дженис.
Тя го погледна въпросително.
— През цялото време трябва да стоиш плътно до мен, Дженис. Не знам какви опасности се крият от другата страна.
— Да, но ние… — Тя прехапа устни, разколебана дали да продължи. Споразумението им беше в сила, докато напуснеха този свят.
За миг очите й се навлажниха. За краткото време, през което бяха заедно, разчиташе на този мъж. Изведнъж Дженис осъзна колко харесва гордия фамилиер. Не само заради дързостта му — той притежаваше силен характер и духовна мощ. И беше първият й…
Щеше да му липсва, беше сигурна в това.
Той стисна леко ръката й, разсейвайки всичките й колебания.
— Не се тревожи, ще те пазя.
При тези мили думи тя инстинктивно кимна, но запази мислите за себе си.
Скоро те застанаха пред входа на тунела. Ярко проблясващата светлина се извиваше и пулсираше. Дженис любопитно се вторачи в отвора — едва можеше да повярва, че бе на прага и след една стъпка завинаги щеше да промени живота си. Най-накрая щеше да е свободна и да се махне от това място! И макар да беше родена тук, тя никога не бе чувствала този свят като свой дом.
Някакво същество излезе от тунела и накуцвайки, бързо мина покрай тях.
Джайън се извърна към нея с усмивка, после рязко спря и изправи гръб в защитна поза.
— Какво става? — попита тя разтревожено.
Той не й отговори. Бавно се извърна и златисто-зелените му очи огледаха тълпата търговци на тържището. Някой зорко ги наблюдаваше.
После Джайън отново се взря във входа на тунела и спря погледа си на мъничкото създание от другия свят, което току-що излезе от там. Чуждоземното същество тежко се подпираше на малката си крива тояжка. Набръчканото лице и дългата муцуна му придаваха любопитен вид.
Когато съществото отдъхна за миг, извърна набраздената си глава. Малки тъмни очи, скрити в множеството гънки, съсредоточено се вторачиха в тях.
Джайън отвърна с критичен поглед, но сякаш фактът, че той е воин фамилиер му попречи да покаже каквато и да била тревога. За миг си помисли, че видя изненада в очите на чуждоземното същество. Сякаш то не очакваше да види тук един фамилиер. Но защо — за него беше загадка.
Под властния му поглед странното същество рязко се обърна и забързано се отдалечи по пътя.
— Няма за какво да се тревожиш, таджа. Просто още един скитник.
Тя облекчено му се усмихна.
И в този миг внезапно Джайън осъзна колко красива беше тя, колко чиста, прекрасна и искрена. Той й се усмихна в отговор и я поведе в турбулентната миазма, известна като Матрицата.
Те влязоха в тунела — плоска равнина, безкрайна кафява гледка.