Стонове на желание се изтръгнаха от гърлото й.
Но Джайън искаше повече, искаше да е готова да го приеме. Той дори се отдръпна, когато тя разтвори бедра. Обгърна я, едната му ръка се спусна от косата към тила й, другата се плъзна под ханша й и силно я притисна.
И неочаквано се отдръпна.
Дженис се отпусна в прегръдката му, искаше го толкова силно. Никога не си бе представяла, че може да съществува подобна страст между мъж и жена. Задъха се до устните му, молейки го с гърлени звуци да задоволи копнежа, който бе разпалил в нея.
Да, ще го направя, писано, но когато проникна вътре в теб, искам да чувам какво изпитваш…
Той се отдръпна от устните й и бързо проникна във влажния й отвор. Толкова дълбоко, колкото успя.
— Джайън! — изкрещя името му тя.
Отговори й с див вик, преди стръвно да захапе рамото й.
Нямаше съмнение, че по душа беше котка. Първичен, напрегнат, неопитомен.
Но можеше да бъде и много гальовен.
Копринените му устни всмукаха кожата на скулите й, после възбуждащо прекара уста по връхчетата на миглите й, сякаш винаги бе копнял да направи това. Тихи мъркащи звуци на задоволство се изтръгваха от гърлото му.
Плъзна се в нея внимателно с продължителни бавни тласъци, за да привикне с него. Но след като движенията му станаха мощни и непрекъснато се засилваха, Дженис си помисли за миг, че умира.
— Какво… какво правиш с мен? — задъха се тя трескаво.
Вдигни крака около кръста ми, Дженис, и ще ти покажа…
Дженис направи каквото я помоли и плътно притисната в прегръдките му, се чудеше на какво още е способен.
Разбира се, нищо не можеше да бъде по-приятно от това, което правеше сега с нея.
Скоро щеше да разбере, че не е така.
И тогава Стражът на мъглата наистина проникна докрай. Плътно. Завършено. И продължи да се плъзга в нея с постоянен ритъм, докато цялото й тяло се разтърси.
Усещаше дивите му тласъци между бедрата си. Още и още. Прекалено силно! Опита се да му каже…
— Аз…
— Да, разбирам — изрече го високо и бавно, преди да улови гърдите й, да извърти бедра и да се притисне силно.
Дженис се разтвори.
Екстазът изтръгна от гърлото й стонове, когато жарки експлозии избухнаха в тялото й. Страстта, подклаждана от движенията му, се усилваше миг след миг. Отново изкрещя името му, само че този път с вик на щастие.
Джайън покри устните й, за да заглуши страстните й стонове, когато и той достигна до кулминацията. Съвършена кулминация за първия им сладостен завършек. Напрегна се и проникна дълбоко в нея. После се повдигна на лакти и се вторачи в очите й.
Дженис се взираше в него със страхопочитание.
След като отметна копринената си коса назад, той се засмя гърлено.
— И така, като жена, която не търси удоволствие, какво мислиш сега?
С длан сграбчи брадичката му.
— Мисля, че от днес нататък ще бъда известна като жена, която търси удоволствие.
Той гърлено се засмя и замига. И тъй като все още бяха съединени, тя почувства как плътният му смях преминава от неговото в нейното тяло. Поставил огромната си ръка над нейните, той ги извърна и целуна дланите й.
Стон на удоволствие се изтръгна от устните й при топлия сърдечен жест. Беше толкова… толкова… непредсказуем. Но след това фамилиерите…
Сбърчи вежди, когато изведнъж си спомни другите мълви, които беше чула. Едната се отнасяше за сексуалните им умения. Омайните й синьо-зелени очи се разтвориха широко.
— Джайън, говорят, че фамилиерите имат специални умения да… да „изпъкват“ по време на сексуалния акт. Какво означава това?
Той не й отговори — само й отправи прекалено мила, прекалено палава усмивка.
После, докато все още бяха един в друг, той й даде обяснение без думи. Показа й как умее да се „изпъква“.
Виковете й на екстаз дълго време отекваха из долината.
6
Планета Авария, Династията на мъдреците, Висша гилдия
— Трябва да изпратим някого! И то бързо! Джайън Рен отсъства твърде дълго!
— Може би трябва да изчакаме още малко. Какво ще стане, ако изпратим някой и Джайън се разсърди, че се намесваме?
Яниф, най-почитаният мистик в Династията на мъдреците, затвори очи и изстена. Във Висшата гилдия този спор продължаваше с дни и все още нищо не бе решено. Спомни си старата поговорка за двамата мъдреци в една стая, които обикновено стигаха до три различни решения. И тук тя определено беше вярна.
Нека да видя, обмисляше той, дванадесетте мистици в залата имаха… осемнадесет мнения.
Остра болка прониза главата му и му напомни нещо важно. Беше време да се включи в шумната разправия.
— Намесваме? — Яниф изсумтя с презрение. — Намесваме! — Той огледа всеки член поотделно с възмутен поглед. И тъй като те седяха зад дългата маса за дебати, а той се бе оттеглил в далечния десен ъгъл, Яниф почувства, че има доста добро предимство.