Всички се обърнаха като един и се втренчиха в него изненадано.
Доста рядко Яниф разкриваше такива бурни чувства. Обикновено мненията на стария магьосник бяха забулени в тайнствени иносказания, общоприети за мистиците от висше ниво. Многословието и метафоричността бяха предназначени да накарат магьосниците от по-ниско ниво и учениците им да се впуснат в яростни тълкувания. А често забелязваше, че колкото повече съмнения се изказваха, толкова по-точно се проникваше в същината на спора.
Магьосникът, наречен Гелфан, първи се отърси от шока след дръзкото му изявление.
Това не изненада Яниф. От всички членове на Висшата гилдия точно Гелфан беше този, когото наблюдаваше най-внимателно. Мъжът бе проницателен, силен и не беше склонен към снизхождение. Беше мистик от шесто ниво, който излъчваше огромната си мощ като внушителен ореол.
Яниф никога не се впечатляваше от него.
— Имаш нещо да ни кажеш, нали, Яниф?
Яниф се приближи, наведе се над едрия си опонент и дългата му бяла коса се развя зад гърба му. Малки кристални капсулки проблеснаха в ухото му, отличителен белег на всеки член от Династията на мъдреците. Всичките бяха членове на чарл — елитна група воини-мистици, чиито специални умения бяха почитани в целия Алианс.
Освен кристалния знак на чарл Яниф носеше тъмночервена мантия, украсена със златисти символи на мистик от седмо ниво. В цяла Авария нямаше по-властен от него.
Както обикновено, Боджо, крилатият му приятел, седеше изправен върху рамото му. Ефектът беше заплашителен, дори зловещ.
Яниф прикова с проницателния си поглед всички членове, а после премести взор върху дългата маса. Беше добре известно, че очите на Яниф бяха по-тъмни и от най-тъмната нощ, а дълбините им — винаги неизмерими.
— Да, имам да ви кажа нещо. Загубихме доста време с тези проклети безкрайни дебати! Време е за действие. Тадж Джайън отсъства, в това няма съмнение. Големи вълнения се надигат в Ма’ан, родния свят на фамилиерите. Имаме дългосрочно взаимно споразумение с тях, а дори и да нямахме, лично дължим помощ на Стража на мъглата. Трябва да изпратим след него рицар. Незабавно.
Гелфан присви устни от раздразнение.
— Никой не оспорва нашата вярност към фамилиерите, Яниф.
— Така ли? Тогава защо ви кара толкова дълго да не вземате решение?
Ермак, мил стар магьосник, който никога не се решаваше да вземе собствено решение, защото говореше от името на висшите кръгове, поглади замислено лицето си.
— Трябва да има обсъждане, преди да вземем такова решение, Яниф. Иначе как ще сме сигурни, че сме постъпили правилно?
— Така е, така е — съгласиха се няколко гласа.
— Но от друга страна — продължи Ермак, — май наистина трябва да измислим нещо.
Яниф се взря решително в Ермак. Ето, започна се. Той трепна. Въртим се все около един и същи въпрос.
— Така е, така е — продължаваха същите гласове. Единствено Яниф успя да се въздържи.
— И аз това казах! — Изведнъж Ултант стана и вдигна предупредително показалец във въздуха. Всички се умълчаха, за да чуят мъдрите слова, които щеше да изрече.
За нещастие, докато стане и вдигне пръста си, Ултант вече бе забравил какво иска да каже.
Такива случаи бяха често явление и, изглежда, се дължаха на напредналата възраст на присъстващите в залата. За да бъдеш член на Династията на мъдреците, трябваше да станеш мъдрец, а за да придобиеш това звание, трябваше да си живял доста дълго. Яниф поклати глава и тихичко замърмори. Както обикновено, във Висшата гилдия всичко се повтаряше.
О, как му се искаше да запрати властническия си жезъл в стената само за да ги накара да млъкнат! Жалко, но използването на магии в свещените помещения беше строго забранено.
Вместо това той дълбоко си пое дъх. Цяла вечност се беше подчинявал на тези закони.
Гелфан обаче го изненада и му се притече на помощ като неочаквано взе думата.
— Яниф е прав — трябва да спрем да се разправяме и да вземем решение. Призовавам ви да гласуваме. Онези, които са за това, да изпратим рицар да търси Джайън, нека да вдигнат ръка.
Вдигнаха се седем ръце. Осем, ако броим тази на Ермак, който в началото вдигна ръка по-ниско, а после високо. Очевидно с такива философи вечните спорове никога нямаше да престанат. Но все едно. Със седем гласа те бяха взели решение. Щяха да изпратят рицар.
Яниф зачака търпеливо следващия мъчителен спор.
Гелфан започна с изказването: