— За нещастие повечето от нашите рицари от най-високо ниво вече са тръгнали да търсят чарл. Ще трябва да изпратим Лорджин.
Яниф беше готов за това. А също знаеше какво цели Гелфан.
— Не. Лорджин не може да тръгне. — Той беше като наставник на рицаря. Думата на Яниф имаше тежест.
— Защо? — лукаво попита Гелфан. — Той е тук, на разположение. А също е един от най-добрите ни воини.
Яниф познаваше методите на Гелфан — сега целеше да се добере до информация. Следователно трябваше много да внимава какво ще каже.
— Тази мисия може да се окаже опасна. Лорджин не бива да бъде изпращан.
Гелфан не прие обяснението му.
— Не мога да разбера защо — той е отлично обучен.
— Повярвай ми, когато казвам, че Лорджин трябва да остане тук, с другаря си.
При загадъчните му думи веждите на някои се вдигнаха учудено. Яниф имаше ясновидски дар, можеше да вижда в бъдещето — но какво ли виждаше? Те знаеха, че не трябва да задават въпроси на най-почитания мистик. Той щеше да им разкрие само това, което искаше.
Ултант се изказа против решението на Гелфан.
— Съгласни сме, Лорджин ще остане.
Яниф кимна признателно на Ултант.
За миг настана тишина, докато събранието се опитваше да измисли друг подходящ воин.
— Какво ще кажете за Реджар? — предложи накрая Ермак.
Яниф напрегнато се обади:
— Какво за него?
— Сега се обучава да стане рицар на чарл. Макар да е нов, той все пак е син на Кру.
— Дори е и половин фамилиер — лукаво добави Гелфан. За миг Яниф прехвърли вниманието си върху мистика, изгледа го с втренчен проницателен поглед. Ще имаме проблеми с него, установи той… но не и днес. Съсредоточи се върху дискусията.
— Може би Реджар е добър вариант. — Ермак разтри брадичката си и продължи да обмисля.
— Да го изберем — заяви Гелфан.
Яниф ги огледа, като втренченият му поглед се спря на всеки един поотделно. Искри заиграха в дълбоките му очи.
— Не, няма.
Всички погледи се извърнаха към Яниф.
— Ще оставим Реджар да се развие и обучи както трябва.
И тогава всички разбраха, че има нещо, което Яниф все още не беше готов да им разкрие. Магьосниците стояха потънали в дълбоки мисли, докато го наблюдаваха и се чудеха дали да продължат да настояват за изпращането на Реджар.
Всички бяха опитни наставници. Един от проблемите беше да се справят с времето. Тези темпорални въпроси бяха изключително важни. Всеки присъстващ мистик знаеше, че съдбата често зависи от времето. И затова като един те решиха да се прехвърлят на следващия кандидат.
Съществуваше само още една възможност. Зуасуз, най-младият магьосник, изрече истината на глас.
— Нямаме подходящи рицари — унило заяви той, взимайки за първи път думата.
И макар това да не беше съвсем точно, беше истина. Няколко мистици кимнаха одобрително.
— Боджо — измърмори тихичко Яниф. — Моля те, спри да ме дразниш и не удряй главата си в стената. — Боджо заграчи и размаха криле, сякаш се забавляваше. Яниф извърна раздразнено поглед към него:
— Има още един — предпазливо подхвърли.
— Кой? Кой е? Нима… — Всички заговориха едновременно.
Яниф вдигна ръка, за да спре брътвежите, преди да съобщи отговора.
— Трейд.
Мъртва тишина като тежко наметало надвисна над свещената стая. Накрая Гелфан заговори:
— Трейд та’ал Тийрдар? — попита недоверчиво той.
— Трейд та’ал Яниф — поправи го Яниф. Беше приел Трейд в своя род и му даде името си след смъртта на родния му баща.
Тишина се възцари след рязкото напомняне.
Потеклото на Яниф беше един от най-почитаните в Авария. Сега Трейд принадлежеше към този род — следователно трябваше много да се внимава. Никой не искаше да оскърби роднини на Яниф. Би било много глупаво от негова страна.
Накрая Ермак измърмори:
— Разбира се, знаем за неговата сила. Той разкри пред нас мощта на пирокинетическите си способности, когато го помолихме да спаси Реджар. Похвално качество — обясни още той. — И казваш, че силата му е значителна?
— Така е.
— Но синът следва баща си — изръмжа Гелфан. — Вродената мощ в рода му подлуди Тийрдар — тя ще подлуди и сина. — Бащата на Трейд беше мистик от шесто ниво, който не можеше да контролира специалните си способности; Той се бе превърнал в опасност и в този период за малко да унищожи сина си.
— Това няма да сполети Трейд.
— Не можем да му дадем такъв шанс, Яниф.
Ултант се съгласи.
— Какво ще стане, ако не успяваме да управляваме силата му? Не е подходящо обучен.
— Нуждаем се от воин. Трейд е воин — майстор на острието. Обучен от самия Кру.
— Но не и в областта на мистичното! Дали е бил обучен добре? Може да бъде опасен за всички ни — заплаха е за нашето съществуване! — Протестира Гелфан.