— Или за нашето спасение — подразни Яниф групата пред себе си. — Каква ирония, не мислите ли?
Беше трудно да срещнеш погледа му, защото всеки мъж на масата знаеше какво беше направил в миналото Трейд. Наистина всички те участваха в това. Макар този провал да не се дължеше на него, те лишиха Трейд от наследство.
Великият магьосник Яниф знаеше кога да се възползва от предимството си.
— Трейд ще достигне пълната си сила. Аз му вярвам. Винаги съм му вярвал. Ние му го дължим. Трябва да му дадем шанс да се докаже. Дължим му го.
Последва неловко мълчание.
— Да гласуваме — тихо предложи Гелфан.
Тринадесет ръце се вдигнаха.
— Добре, Яниф, ще ти позволим да го изпратиш.
Яниф кимна, извърна се и напусна залата. Ултант го последва.
— Не ти завиждам за усилията, които ще трябва да положиш, за да убедиш младежа, Яниф. Винаги е бил упорит момък — от ония, които следват собствените си решения.
Яниф иронично се усмихна.
— Да, така е.
— И беше доста своенравен, доколкото си спомням. — Очите на Ултант блестяха.
Яниф побърза да защити Трейд.
— Винаги съм приемал, че твърдостта и ярката индивидуалност са добри качества за мистиците от високо ниво.
— Вярно е, вярно е. Но много силният характер понякога прави човека и костелив орех — захили се лукаво Ултант. — Наистина не бих искал да съм на твое място, когато го убеждаваш.
Яниф искрено се засмя и потупа стария си приятел по гърба, после напуснаха залата.
Трейд та’ал Яниф замислено седеше в ъгъла на таверната.
Беше присвил крака под дървения стол и мрачно се взираше в дълбочината на рога, пълен с кийран.
Яниф не се тревожеше кой знае колко.
Трейд изглеждаше спокоен. Винаги си е бил като дълбини на езеро… тъмно, спокойно на повърхността, прикриващо всички мистерии под нея.
Но не и за Яниф.
Старият мистик бе прозрял истинския Трейд.
Мъжът, който успяваше така съвършено да се владее в душата си, беше съвсем различен.
В унисон с хладния си овладян облик бе опънал силно дългите си до кръста коси и ги бе стегнал с усукана кожена връв, което откриваше изваяните му черти.
Само светлонефритените му очи загатваха за чувствата, които го измъчваха. Въпреки цялото си самообладание Трейд не можеше напълно да скрие огъня на страстта, проблясващ в очите му. Това беше излъчване на аварианин със значителна сила.
За мъжете от техния свят силата беше вечен, неизменен факт от живота. Тя протичаше през тях като флуид и когато изпитваха силни чувства, този импулс винаги запалваше в очите им ярки искри. Силата на този огън зависеше от индивидуална им мощ. Възпламенен от страстта, колкото повече енергия притежаваше дадения мъж, толкова повече излъчваше.
Според аварианските представи този рицар имаше много пламенни очи.
Яниф се замисли за външността на Трейд. „Чудя се, какво ли би се случило, ако наистина му каже да разпусне тази коса… толкова много тайни чувства има в душата му. Вълнение и страдание.“
Самосъжалението бе съдбоносно за мъж с такава сила.
Яниф приближи масата и застана пред разстроения мъж, докато накрая той благоволи да потвърди, че е усетил присъствието му. Трейд бавно вдигна глава. Когато видя кой беше осмелил да го безпокои, ноздрите му раздразнено пламнаха.
— Отговорът ми е не.
Като се усмихваше иронично, Яниф издърпа стола и седна на масата срещу зеленоокия младеж.
— Дори не знаеш защо съм дошъл.
— Знам. Искаш да направя нещо, което не желая.
Устните на Яниф се извиха в престорено учудване.
— Е, как би могъл да го знаеш?
— Защото… иначе не би ме търсил тук. — Трейд тръшна рога на масата.
— Хм. — Яниф погали перата на Боджо. — Може просто да искам да поговоря с теб?
— Не си дошъл за това.
— Хм. — Яниф направи знак да му донесат рог с кийран. — Може би просто искам да изпия едно питие с теб?
— Не, Яниф.
Прислужващият постави рога пред стария магьосник. Той го вдигна и отпи замислено.
— Хайде, Трейд, най-малкото трябва да ми дадеш възможност да ти обясня. Когато човек не знае за какво го търсят, не може да даде отговор, докато не разбере. — Трейд постави длан върху плота на масата. Наведе се напред, а зелените му очи заблестяха.
— Всички се нуждаете от възможност! Нима мислиш, че съм забравил как ме притиснахте в миналото, изпратихте ме след Реджар в света Рий Ген Кий Инг. И двамата ни измамихте, искахте да разкрия силата си пред Гилдията, да го спася. А той си призна, че е бил чарл! Месите се в живота ни.
Младежът беше прав, Яниф безразлично сви рамене.