И полека затвори вратата зад тях.
7
Не можеше да го погледне, без да го пожелае.
Дженис вървеше до фамилиера и непрестанно вдигаше поглед към чувствения, движещ се с котешка грация мъж. Нежните връхчета на ушите й порозовяха от желание, когато си спомни всичко, което бяха правили през нощта. Кой можеше да повярва, че един мъж може да притежава такива омайващи способности?
Не след дълго тя бе крещяла в екстаз и да, бе започнала да го моли за още, Дженис, която винаги се бе смятала за напълно независима, сдържана личност, сега се чувстваше доста разстроена от това.
Не бе могла да направи нищо друго, освен да стене в прегръдките му като похотлива блудница. Мислите й се връщаха и блуждаеха около този невероятен момент. Засилваха…
В онзи миг усещаше как всяка частица от нея изостря чувствителността си. Сякаш фамилиерът прехвърляше сексуалната си енергия в нея, пренасяше своя пулс в тялото й! Еротичната възбуда беше прекалено силна. Разтреперваше я, караше я да крещи името му отново и отново.
И тя се бе загубила в чуждия свят. В неговия.
Джайън й шепнеше одобрително и я повеждаше към нов чувствен връх. С най-нежните движения успя да я понесе към невероятни висини на страстта.
И колкото повече й даваше, толкова повече сякаш се губеше, сливаше се с нея.
Дженис се намръщи. Не й хареса този момент — капитулацията й.
По-късно се разплака в прегръдките му. Плачеше заради прекрасното, но все пак плашещо я удоволствие, което и даде. Джайън я утеши, помилва я, каза й с дрезгавия си мъркащ глас, че той е показал само част от онова, което желае да направи с нея, от онова, което може да направи за нея.
Бе целунал нежно лицето й, после косата й — бегли пухкави целувки — докато тя се сгуши плътно в прегръдката му. През цялото време той шепнеше думи на език, който не можеше да разбере.
Това също я обезпокои.
Дълбокият му глас мъркаше, произнасяше неща, които й звучаха неприлично. Равният еротичен шепот предизвикваше магически ефект върху нея. Фамилиерът й вдъхна силен копнеж, който я правеше тъй уязвима.
Той беше смайващ… със своята тайнственост, с красотата си, с огромните си способности, с властта си.
Дженис не беше сигурна как точно да се държи с него!
Страстният поглед на тези огнени зеленозлатисти очи, засенчени от гъстите черни вежди, я превръщаше в пленница. Не се учуди, че жените копнееха толкова силно за тези фамилиери!
Те бяха като рядък, прекрасен деликатес. Сочни, вкусни, напълно непредсказуеми и може би опасни като наркотик. Деликатес, от който можеше да изпаднеш в екстаз.
Към фамилиерите можеше много силно да се пристрастиш!
Което обясняваше защо в определени сектори бяха преследвани.
Дженис се смути. Докато се забавляваше и потъваше в чистото блаженство, изглеждаше й, че тези удоволствия могат да крият опасности. Какви, не беше сигурна — но жените трябваше да бъдат много внимателни, дори с обикновените мъже. С мъж като Джайън кой знае какви неприятности щяха да я сполетят!
И когато рано тази сутрин те навлязоха в долината, тя разкри нов смущаващ елемент в тяхната връзка. Изглежда, всеки път, когато мъжът я облееше със страстния си двуцветен поглед, тя оставаше без дъх и стомахът й се свиваше.
Оня ден, когато й помогна да слезе от дървото и я пусна на земята, беше я разгледал внимателно, бавно и замислено с тлеещия си поглед. А тя цялата пламна. И тогава връхчетата на ушите й пак порозовяха.
Той изви уста по своя тайнствен начин, когато забоде малко лилаво цвете в косата й. Дженис се зачуди дали подозира за душевната й борба.
Може би скоро щяха да се разделят. Остра болка я прониза при тази мисъл, защото наистина бе започнала да харесва Джайън Рен.
След като реши да не мисли повече за това, тя уморено продължи да върви до него през долината. Двете слънца се издигнаха по-високо в небето и стана непоносимо горещо. Понечи да развърже наметалото си.
— Недей. — Джайън бе с гръб към нея и оглеждаше местността. Тя се изненада, че беше усетил движението й.
Изгледа го въпросително.
— Колкото и да ти е горещо с него, то те пази от опасните слънчеви лъчи.
— Но искам да го сваля само за малко.
— Не. — Ръката му покри нейната. — Само няколко минути са достатъчни. Близо сме до екватора. Лъчите на слънцето са много силни. Трябва да си сигурна, че наметалото напълно те покрива, таджа.
И чак тогава забеляза колко червена беше кожата на голия му гръб. И понеже беше без риза и бос, почти цялото му тяло бе изложено на смъртоносните лъчи.
— Джайън! Изгорял си! Ето, вземи наметалото ми. — Започна да го сваля, но той й попречи.