— Не, уверявам те, че съм добре. — Загриженият й жест го жегна. — По-късно ще се трансформирам в другата си същност. Когато отново се превърна в такъв, какъвто съм сега, от изгарянията няма да е останала и следа.
— Но сигурно много те боли? — Изведнъж я озари идея. Ако Джайън веднага приемеше котешката си форма, козината му щеше да го предпази. — Защо не се трансформираш сега?
Не й отговори директно. Само посочи към хоризонта.
— Виждаш ли планините в далечината? Трябва да се насочим натам.
Не се трансформира заради мен, досети се тя. Поради някаква причина фамилиерът се чувстваше по-спокоен, че ще може да я защити, ако остане в човешкия си вид. От една страна, Дженис беше трогната от жеста му. От друга, не искаше той да изгори под жарките слънчеви лъчи.
Тя леко докосна челото му.
— Джайън, няма никой тук. Моля те, не се подлагай на това ненужно изтезание.
Джайън сведе поглед и присви очи.
— Таджа, тази земя е обитавана от живи същества, които искат да ни навредят.
Тя пребледня.
— Виждаш ли как леко се вълнуват онези жълти храсти върху скалата?
Дженис кимна леко.
— Не е това, на което прилича, а жива форма, която е много опасна. Една от многото, които отминахме.
Дженис преглътна.
— Храстът съдържа подобни на иглички израстъци, които са силно отровни. Ако по някакъв начин ги заплашиш, ще изстрелят игличката към нас.
Дженис разтвори уста от изненада, когато огледа пейзажа. Цялата долина беше покрита с тези храсти!
— Какво ги спира да ни нападнат?
— Изпратих им „предупреждение“. Изглежда, ме разбраха и го уважиха — за късмет. Но всеки момент може да престанат да се подчиняват.
— Аз… аз разбирам.
— Очевидно се появихме на тази планета по време на размножителния им период — когато слънцата са най-силни.
— Затова ли ни качи на онова дърво миналата нощ?
— Една от многото причини.
Дженис не беше сигурна дали иска да узнае другите.
— Но това е търговски път! Между тунелите!
— Може би затова този тунел беше толкова пуст. Очевидно не е най-натовареният сезон за пътуване. — Той леко се усмихна при неочакваното хрумване, че планетата е като изпитателен полигон за оцеляване.
— Искаш ли да полея малко вода от систейл на гърба ти? Минералите могат да облекчат болката.
— Макар да харесвам допира на ръката ти, писано, трябва да ти откажа. Сега трябва да пестим водата.
Дженис кимна.
— Трябва да стигнем подножието на планината, преди да се спусне мракът. Там няма да е трудно да намерим място за нощуване.
— Къде е входът на тунела? Мислиш ли, че има някакви разумни същества? Каква търговия може да има тук? Ще видим ли кервани?
Въпреки опасността Дженис беше развълнувана от приключението. Джайън се забавляваше. Да, тя имаше много общи черти с хората от неговия вид. Пресегна се и спусна качулката върху лицето й. Само нослето й остана да стърчи навън.
Засмя се, рязко дръпна качулката отново, така че да я покрие изцяло. Не би искал носът й да почервенее и да се обели.
— Входът на тунела е в средата на планината.
Дженис се сепна от изненада.
— Възможно ли е? Как ще стигнем дотам?
— Трябва да се изкачим на върха. Ще бъде изморително, но не чак толкова трудно. Успях да разпозная пътечка, която се изкачва по страничния склон на планината. — Зрението на фамилиерите беше изключително остро.
— О-о. — Новината за дългото катерене при непоносимата жега не я очарова.
Джайън се усмихна.
— Планината е загаснал вулкан, кух отвътре кратер. Предполагам, че тази едва забележима пътека ще ни доведе до центъра.
— Какво странно място за човешки живот — учуди се тя.
— Тук няма разумни същества, Дженис. Тази планета е само едно звено между вашия и спонсориращия свят, чиито стремежи са да разширят своя обсег чрез осъществяване на такива връзки. Знаеш ли нещо за спонсориращия свят от другата страна на новия тунел?
— Знам само, че и трите тунела на Ганакари водят до различни светове. Съпругът на майка ми не позволяваше да научавам много, защото се страхуваше, че мога да избягам, когато стана пълнолетна.
— Обичал те е като собствена дъщеря, нали? — интуитивно попита Джайън.
Тя затули с ръка прекрасните си тюркоазени очи.
— Беше ни затворил като в клетка.
Джайън я изгледа загрижено. Много неща щеше да му разкрие и вероятно не само на него, а и на себе си. Той отново осъзна, че животът й никак не е бил лек.
— Има разлика между затваряне и закрила — меко каза той.
— Не бих искала да споря за това с теб.
Джайън реши да изостави темата засега. По-късно щеше да има достатъчно време да я проучи. Ако оцелеят.