— Добре.
Продължиха да вървят, без да разговарят, всеки потънал в собствените си мисли.
По пладне сянката на планината се простря над тях.
Отблизо хребетът изглеждаше по-висок, отколкото от разстояние. Скалистите му върхове скриха от погледа им слънцата.
Джайън знаеше, че трябва да стигнат до входа на следващия тунел колкото е възможно по-бързо, защото нищо не ги задържаше повече на тази планета.
Беше изгорял целият. И въпреки това продължи да води Дженис към подножието на планината по лъкатушещата пътека, която се изкачваше нагоре по страничния склон. Странни символи бяха издълбани на скалите. Видяха имената на двама загубили се пътници.
Дженис забеляза, че стъпките на Джайън станаха неуверени.
Няколко пъти го видя как трепери, като че ли имаше много силна треска. Без съмнение беше замаян от жестоките лъчи на слънцата. Дано по-скоро бъдат в безопасност, за да се освободи от страданието, като се трансформира. Дженис никога нямаше да забрави, че го бе направил заради нея, за да я спаси от враждебните живи същества на тази планета.
Фамилиерът беше поел отговорността за нея.
Държанието му изненада Дженис. Не очакваше такова нещо от един красив като бог, изтънчен фамилиер.
Беше труден мъж. В момента и много болен. Нуждаеше се от подслон.
— Виждаш ли място, където можем да починем за през нощта? Май съм твърде уморена, за да продължа. — Не че беше толкова уморена — мислеше за него. Гордият фамилиер щеше да продължи, мислейки за нейната безопасност, докато припадне или се случи нещо още по-лошо.
— Виждам нещо ей там, малко по-нагоре по пътя. — Красивото му лице беше цялото червено и покрито с мехури, устните му бяха напукани и пресъхнали. Въпреки всичко все още беше красив.
Препъна се. Дженис трепна от съчувствие — дори не можеше да си представи болката, която изпитваше. Бързо му се стече на помощ, преметна ръката през раменете си.
Без да иска, докосна с пръсти наранената му кожа. Той не успя да потисне болезнения стон.
Дженис не издържа и възкликна:
— Джайън, трябва да се трансформираш. Веднага! Излязохме от равнината и вече не забелязвам никакви бодливи същества.
Властният й тон го развесели. Ако не беше толкова наранен, щеше да й се усмихне. О, да, той, Стражът на мъглата, със сигурност щеше да се подчини на такава команда.
Джайън поклати глава, после потрепери от болката, която му причини движението.
— Има други опасности — отвърна той, просто за авторитет. — Няма да те оставя беззащитна.
— Не те разбирам! Уверявам те, ще бъда много внимателна, няма смисъл да се тревожиш за мен.
Този път се опита да се усмихне, но не успя. Тази жена нямаше представа за опасностите, които я заплашваха. Не можеше да изпрати достатъчно силни предупредителни сигнали в котешкия си образ. Без закрилата му тя бързо щеше да бъде унищожена.
— Трябва да ми простиш, писано, но такива сме мъжете фамилиери.
— Всички ли? — Объркване сбърчи гладкото й чело. Не беше чувала такова нещо.
— Не, не всички. Сега ми кажи какво виждаш вдясно до онези скали отпред.
Тя пое дълбоко дъх.
— Защо не погледнеш сам?
— Имам проблеми с фокусирането — неохотно призна той.
Тя тежко въздъхна. Мъже.
— Има отвор в скалата — вероятно малка пещера.
— Добре. — Той леко залитна. — Трябва да стигнем бързо там, Дженис. Ако падна тук, няма да можеш да ме пренесеш — много съм тежък.
Дженис кимна. Определено беше прав.
Запътиха се към малката пещера. Той рязко спря, преди да влязат.
— Изчакай! — Беше затворил очи, но, изглежда, използваше другите си сетива, за да „прозре“ опасността.
— Не усещам да има вътре живи същества. Изглежда, е безопасно, но бъди нащрек.
— Добре.
Влязоха през малкия вход. Веднага след като се скриха от дневната светлина, Джайън се строполи на земята, като повлече Дженис със себе си.
— Моля те, Джайън, трансформирай се сега! — Вече много се страхуваше за него.
— Не мога, Дженис.
— Какво? Защо? — попита тя ужасена.
— Нивото на енергията ми е твърде ниско. — Той трепереше от треската.
— Защо го направи?
Зъбите му започнаха да тракат.
— Вече ти обясних.
Не съвсем. Дженис му отправи укоряващ поглед, преди да попита:
— Какво ще правиш?
— Усещам вода… има друга пещера зад тази. Ако е малко езерце, ще вляза във водата, може и да ми помогне. Едно нещо е сигурно, трябва да стигнем до входа на следващия тунел колкото е възможно по-бързо.
Не бе сигурна дали той ще успее да стигне до входа на другия тунел. Доколкото знаеше, лъчите на двойното слънце бяха опасни, след малко той щеше да бъде в безсъзнание.