— Не, нека да бъде за последен път, Джайън.
Без да я вижда, той повдигна брадичката й с пръст.
— Запомни, ако стана нематериален, все още ще съм с теб. Винаги ще бъда с теб.
— Разбира се. — Една сълза капна върху дланта му и той разбра, че тя не му вярва. Нямаше трета форма — опитваше се да я успокои, ако нещо се случеше с него.
— Дженис — прошепна той. После вдъхна аромата й, преди да докосне с прекрасните си устни нейните.
Отчаян вик се изтръгна от гърдите й. Какво щеше да стане, ако той не успее да се преобрази?
Джайън властно я отблъсна, знаейки, че ако не го направи, нямаше да успее да събере сили. А трябваше да го извърши. Заради двамата.
Стражът на мъглата не се поколеба нито за миг.
И тогава се превърна в сияние и изчезна точно пред очите й. Дженис се протегна към светлината, но тя се скри, преди да успее да я докосне. Той бе изчезнал. Стон на мъка се изтръгна от гърлото й. Джайън си бе отишъл!
Нещо сребристо се изви около глезена й.
Дженис подскочи. Сведе поглед и видя опашката на котката нежно да се увива около крака й. Огромна, с черни, бронзови и златисти петна, котка. Животното бързо заспа. Дженис се усмихна през сълзи.
Макар на края на силите си, този мъж отново го беше извършил.
Дженис се отпусна на земята до царствената котка и заплака над меката й гъста козина.
От средата на езерото Дженис отново хвърли поглед към животното.
Котаракът продължаваше да спи, а красивата му глава беше отпусната върху силните предни лапи. Дори заспал, той явно владееше своя свят. Силен и непобедим. Никой не можеше да го подчини. Това беше Джайън, призна си тя. Отличителните черти, които виждаше у животните, бяха негови.
Тя взе стъкленицата с маслото за миене, насапуниса дългата си коса и започна да я търка. Езерцето бе прекрасно се чувстваше много добре, отпусната в хладните му води.
Излегна се назад и заплува по леко развълнуваната повърхност, косата й се носеше около нея, очите й бяха затворени.
Наблюдаваше ли я котаракът? Като че ли отвори очи и погледна към нея.
Не, зелено-златистите очи бяха затворени, а главата все още сгушена между лапите. Дженис се отпусна, потопи глава под водата, за да измие и последната пяна. После излезе с плискане.
Приближи се до огъня, който беше запалила, и коленичи до него. Топлината щеше да я изсуши по-бързо.
Зад нея отпуснатият котарак я наблюдаваше през процепите на искрящите си зелено-златисти очи.
Клекнала до топлия огън, Дженис се унасяше в дрямка.
Силни ръце се провряха през косата й, повдигнаха дългите й до кръста кичури от раменете и ги прехвърлиха отпред, за да покрият гърдите й.
— Огънят ще ги изсуши по-добре, ако са така. — От дълбокия глас тръпки пробягаха по кожата й. Той отпусна брадичка на рамото й.
Дженис отвори очи. Джайън се беше преместил от другата страна на огъня. Той взе втория камък креот и го хвърли в жарта. Незабавно избухнаха пламъци и жадно обвиха камъка.
Джайън отново беше невредим и в човешката си форма, забеляза тя.
Нямаше червени изгаряния по гладката му златиста кожа. Лицето му беше както преди — омайващо красиво.
Той се протегна към малката чанта и извади кратунката систейл и парчето хляб.
Тя тайно наблюдаваше гъвкавите му движения и отново бе поразена от грацията, с която се движеше. Беше чувала, че това е отличителна черта на фамилиерите — всички се движели с изящни и ловки движения. Беше омайващо да го наблюдава.
Естествено мислите й се върнаха към онова, което беше направил с нея предната вечер. Всичко трепереше в нея — заливаха я нови чувства. Прекалено много нови чувства, за да се справи с тях.
Нямаше спор, той я беше обладал.
Тя суеверно сведе поглед върху ръцете му. Тези ръце, които се плъзгаха по тялото й, примамваха я, умело я галеха.
Погледът й се насочи към силните му бедра. Мускулести, добре оформени, силни. Спомни си усещането от допира на тези силни крака, които се плъзгаха върху нейните. О, как се плъзгаха!
Връхчетата на ушите й порозовяха, когато си спомни страстните му пулсации. Горещи спазми на желание я обляха. Искаше го.
По някакъв начин фамилиерът беше посял това желание у нея, този копнеж, който тя преди това не познаваше.
Отново тайно го погледна как бавно дъвче хляба. Дори най-простото действие при него бе изпълнено с чувственост. Силната му челюст се движеше бавно, преглътна с наслада печените зърна, после отпи вода от кратунката.
Дженис потрепери. Беше ожадняла за него.
Копнееше за страстта му, но все още се страхуваше от преживяното предната вечер. От шемета…
Дженис се страхуваше от начина, по който той я подчиняваше, капитулацията, която искаше от нея.