Отново извърна поглед към фамилиера, който продължаваше бавно да отпива вода. Дали се досещаше за какво си мисли.
Изпод спуснатите мигли той извърна искрящия си тлеещ поглед и срещна нейния. Знаеше.
Облягайки се на скалата, той неволно й подаде ръка. Като в транс Дженис се надигна и пристъпи към него. Пое предложената й ръка.
— Този път без прекалено много удоволствие, Джайън Рен — инструктира го тя.
— Добре, няма да е прекалено много, таджа — прошепна гърлено той. — Само колкото трябва.
8
Трейд излезе от тунела и спря пред кралското селище Ганакари.
Студените му нефритени очи проучиха мястото пред него.
Отсреща на пътя две чуждоземни същества спореха с местен търговец за цената на някаква стока, от едната страна изхвърлиха просяк от таверната, а наблизо хукна да бяга крадец с нещо набързо грабнато.
Точно както в безбройните други отдалечени светове, в които е бил. Едва-едва цивилизовани.
На пръв поглед нямаше нищо необичайно. И така защо тадж Джайън беше изчезнал тук?
Той се притаи зад една сергия. Една от дарбите му беше способността да вижда. Много рядко се случваше на мистик от не твърде високо ниво. Този талант щеше да му покаже местата, където е бил Джайън Рен. Ако е бил тук, щеше да го „види“, ако не, щеше да проследи дирите му и да открие местата, където е бил.
Затвори очи и се съсредоточи върху образа на Джайън Рен.
Гладкото му чело се сбърчи, когато в съзнанието му се появи килия в подземен затвор. Вериги висяха на стената. Но краищата им бяха празни. Нима Джайън е бил държан затворен тук?
Образите продължиха да се редуват:
Стая с едно прозорче…
Поток…
Долина, покрита с пълзящи растения…
Малко отдалечено селище до… тунела.
Вероятно Джайън е избягал през него, излязъл е през този тунел? Трейд се опита да съсредоточи енергията си върху образа на фамилиера. Картините в съзнанието му изведнъж затрептяха и той видя вековна гора. Малка колиба със сламен покрив се появи пред него.
Трейд се концентрира във видението, любопитен да разбере какво означава то. Там ли беше фамилиерът?
Опита се да съсредоточи вътрешното си зрение върху вътрешността на колибата. Мебелировката беше оскъдна и стара. Легло до огъня. Някой лежи на леглото, ранена плът, гърчеща се от болка.
Трейд се опита да проясни видението си. Джайън? Странният образ избледня.
Не беше Джайън.
Трейд не успя да разбере какво бе видял и затова реши, че е маловажно. Беше тук, за да намери Джайън Рен и трябваше да съсредоточи сетивата си върху това. Очевидно зрението му му правеше номера.
Ако беше добре обучен мистик, щеше да знае, че всички видения са важни, дори да не са точни. Един добре обучен чарл щеше да отиде в колибата и да разбере какво е това.
Отново съдбата реши да отдалечи аварианина от тази следа. И тогава Трейд чу двамата търговци до него да си шепнат за бягството на принцесата преди няколко дена. Наостри уши.
— Взел е нашата принцеса! Откраднал е принцесата ни!
— Говорят, че я е насилил, после я отвел със себе си.
— Какво очакваш от подобна раса? — Мъжът се изплю на земята. — Чужденци!
Трейд, който познаваше Джайън, бе сигурен, че спомената принцеса се е молила да я отведе — макар трудно да проумяваше защо тадж Джайън се е съгласил на такова нещо.
Поне беше типично за него.
Е, сега знаеше, че Джайън е бил държан затворен тук и вече е избягал. Разкриването на причините за залавянето му щяха да почакат.
Първо трябваше да намери Стража на мъглата.
По всичко личеше, че той бяга, несъмнено за да се върне в Ма’ан, родния му свят.
Трейд видя тунелите, през които фамилиерът бе минал, но не можеше да каже точно през кой от тях. Приближи се до двамата разговарящи мъже.
— Хей, вие там! — извика той с обичайния си рязък тон. Трейд не се отличаваше с учтиви обноски.
Двамата ганакарци се извърнаха и удивено го зяпнаха.
Много рядко толкова богат чужденец се появяваше в техния свят. Мигновено оцениха дрехите му. Бяха от най-прекрасната аварианска коприна и стояха като изваяни по стройното му тяло. Аварианите рядко посещаваха световете, непринадлежащи към Алианса.
Един от мъжете пристъпи напред и раболепно се поклони.
— Мога ли да ви обслужа? — Той оглеждаше великолепното червеникаво-кафяво наметало, чудейки се как да се спазари с чужденеца да му го продаде.
Трейд направо мина на въпроса.
— През кой тунел е избягал затворникът? Лицата на мъжете почервеняха.
— И защо питате? Може да сте враг на Ганакари?