— Не ви влиза в работата какъв съм. Знаете или не?
— Знаем, но всичко си има цена.
Трейд въздъхна. Мразеше подобни неща.
— Какво искаш?
Мъжът се вторачи в черните ботуши на Трейд, чудейки се дали да му поиска и тях. Но след като видя суровите зелени очи на странника, реши да не рискува.
— Наметалото ви.
Изражението върху лицето на аварианина можеше да се нарече удивление, преминаващо в смъртоносна заплаха. Всеки, който познаваше Трейд, тутакси би побързал да се скрие.
Когато красивият аварианин не отговори, търговецът глупаво добави:
— И ботушите ви.
Върху силната челюст на Трейд пробягаха тръпки.
— Ще ти дам един прозрачен камък.
Търговецът се присмя:
— Камък ли?
— И още…
Човекът преглътна.
— И още какво?
— Това. — Блестящата сабя се появи до гърлото му толкова бързо, че търговецът дори не забеляза кога аварианинът я извади от колана си. Той нервно преглътна. Веднъж освободено от малката черна кутия, което беше и нейна дръжка, блестящото острие, се превръщаше в смъртоносно оръжие.
— Приемаш ли условията ми? — промърмори със смразяващия си нисък глас мъжът с нефритения поглед.
— Да… да, приемам!
— Мъдро решение. — Трейд отдръпна сабята и я прибра в колана си. — Говори.
— Избягал е през втория тунел — на пет дена път оттук, макар фамилиерът да е взел разстоянието за два.
— Минал е по кратък път?
— Няма по-кратък път. Смъртоносните велди покриват цялата долина и през нея просто не може да се мине. — Търговецът разтри брадичката. — Загадка е как го е направил.
Не беше загадка за Трейд — Джайън Рен беше твърде изобретателен. Ако имаше път, Стражът на мъглата щеше да го намери. Проницателността му беше добре известна в Алианса.
— Трябва да стигна дотам колкото е възможно по-бързо. Как да го направя?
Другият мъж се приближи.
— С каруца, теглена от сариф може да стане по-бързо.
Трейд повдигна вежда.
— И къде да намеря такова животно?
Мъжът се поклони до върховете на обувките си.
— Случайно аз имам един сариф.
— Колко искаш?
— Пет прозрачни камъка.
Трейд му хвърли три. Търговецът засия.
— Ела с мен! Може би си гладен? Имам всякакви вкусотии за из път, пръстите ще си оближеш.
Трейд кимна с глава и последва мъжа. Това нямаше да промени нещата. Надяваше се много скоро да проследи Джайън.
В този момент нямаше кой да му каже на какви „мъчения“ бе подложен фамилиерът.
Джайън притегли Дженис до себе си, така че застанаха лице в лице, коленичили върху каменния под на пещерата.
Мускулестите му ръце я обгърнаха през кръста и телата им се притиснаха. После вдигна ръка и пръстите му се вплетоха в дългата й коса, потънаха в гъстите й сребристи кичури.
— Страхувах се за теб — призна тя. Все още не можеше да се отърси от ужаса, че той може да се спаси, приемайки друга форма.
Зелено-златистите му очи се впиха напрегнато в нейните.
— Знам.
От устните й се изтръгна тих стон на желание и колебливост. От премеждията си с мъжете — с всички мъже, с които се бе срещала досега, се беше научила да бъде предпазлива.
— От какво друго се страхуваш, писано?
— Какво… какво искаш да кажеш?
Той внимателно се вглеждаше в лицето й.
— Защо се страхуваш от удоволствието?
— Не… не! — Дженис се опита да се освободи от прегръдката му.
Той силно я притисна към себе си.
— Нима мислиш, че това е признак на слабост? Или нещо лошо? — Пръстите му отново се плъзнаха зад тила й, насилиха я да го погледне в очите. Да му отговори.
— Ако приемаш удоволствие от някого, тогава принадлежиш на този, който ти го дава. А щом му принадлежиш, значи си негова собственост. — Тя вирна брадичка, горда със смелостта си.
Джайън спокойно прие предизвикателството й.
— Не, таджа, ако даваш и получаваш удоволствие, тогава ти споделяш това удоволствие, то е взаимно и ти не си обвързана.
— Казваш го, защото си фамилиер, а те търсят единствено удоволствие.
Палецът му си играеше с долната й устна.
— Удоволствието е наша природа, а не наша цел.
Прекрасните й аквамаринени очи разкриваха вълнението й. Той бе смутил душата й и го знаеше.
Но промяната у нея щеше да бъде бавен процес.
Каза, че се страхува за него, но в същото време се страхуваше и от него. От силата на страстта му, която я покоряваше.
Да повярва в любовта и във взаимното отдаване, за нея бе особено трудно, осъзна Джайън — при живота, който бе водила. Но трудностите само разпалваха един фамилиер. Жените от неговата раса се поддаваха на чувствата си много по-лесно.
Но това нямаше значение. Беше щастлив да я убеждава и с думи, и с дела.