— Хм?
Отпусна брадичка на гърдите й и се усмихна като котка. И отново присви мускули.
Ставаше й все по-трудно да си поеме дъх. Ситни пулсиращи тръпки я разтърсиха.
Прекрасните му лъчисти очи я гледаха невинно. Дженис никога не беше виждала по-вълшебно лице.
Джайън лениво замига.
Дългата му златна коса се свлече по гърдите й. Той гърлено замърка до нейните устни:
— А какво ще кажеш сега, таджа?
Отдръпна се леко, улови мекото връхче на ухото й, дразнещо го подръпна и проникна в нея толкова дълбоко, колкото успя.
— Джайън!
Той вдигна рязко бедрата й и достигна още по-голяма дълбочина.
— Мм?
Запулсира в нея и тя се чу да крещи.
— О-о!
Дженис разтвори крака, ноктите й се забиха в плътта му. Цялото й тяло се разтърси.
Харесваше му как го драска. Тихо ръмжене се изтръгна от гърдите му. Задържа я неподвижна и отново бързо проникна още по-дълбоко в нея, което я понесе към нов чувствен връх.
— Моля те!
И отново спря, изчака точния момент, преди да присвие мускули, да се извърти и проникне още малко по-навътре.
Усещанията бяха прекалено силни дори за него. Дженис продължи да вие от удоволствие, а когато страстта му избухна, той бързо и рязко се отдръпна.
Надигайки се изумена, Дженис докосна челото му.
— Май… май е достатъчно.
Стражът на мъглата избухна в смях. Зелено-златистите му очи заблестяха.
— Известен съм с това, че държа на думата си.
Но думите на един фамилиер можеха да значат толкова много неща.
— Да се опитаме да починем малко. — Джайън се усмихна дяволито, разкривайки белите си зъби и чувствената си долна устна.
Вече бяха се любили три пъти през много кратки интервали. Дженис въобще не се съмняваше, че фамилиер е в състояние да продължи. Нима всички мъже бяха като него? Тя се чувстваше изтощена.
Дженис се взря в пълните му устни и си спомни кадифения им допир. Какво ставаше с нея? В един момент бе започнала да му се възхищава, в следващия…
Въпреки насладата от любовната игра с него не беше сигурна дали трябва да стават толкова близки. Скоро щяха да бъдат принудени да тръгнат по различни пътища. Близостта им щеше да направи раздялата много по-трудна.
Джайън изумен я наблюдаваше. Беше започнала да проявява чувствата си към него. От тях объркването й беше станало още по-голямо. Той потайно се усмихна.
— Е — подразни я, — ако искаш да експлодираш…
— Ще спя тук! От тази страна на огъня — твърдо заяви тя.
— Нима мислиш, че ще ти позволя след това, което изживяхме?
Тя вирна брадичка.
— Не решаваш ти, Джайън.
— Защо не искаш да спиш тук, където мога да те топля през цялата нощ? Където ще те прегръщам и пазя? — Той стана и се приближи до нея. — Където мога да спя по-спокойно, чувствайки те да дишаш до мен? — Той я вдигна на ръце и пренесе обратно от другата страна на огъня.
Дженис се обърна в прегръдката му към скалата, с гръб към него.
— Много е трудно с теб, Джайън.
— Да.
— Да не би името ти на твоя език да означава Безочлив тиранин?
Засмя се, издавайки весели гърлени звуци.
— Как разбра? — подразни я той, като потри брадичката си в рамото й.
Тя се извърна и го изгледа.
— Наистина ли? Така ли е?
Немирно й намигна.
— Съжалявам, но трябва да ти кажа, че…
Дженис направи гримаса.
— Тогава трябва да е Хитър манипулатор.
Продължи да се хили, това му хареса, фамилиерите обожаваха всякакъв вид игри. И като котките, те бяха готови да се заиграват на мига. По всякакъв начин.
— А какво ще кажеш за Глух като пън? Така ли е?
— О, какво каза? — Подръпна ухото си. — Не те чух.
Сръга го с лакът в ребрата.
— Невъзможно чудовище.
— Не-е-е, въобще не е така.
Устните й се извиха.
— Е, няма значение… И така какво означава?
Той я изгледа през спуснатите си мигли.
— Страж на мъглата — отвърна тихо.
— Страж на мъглата… Какво странно име. Значи ли нещо определено?
Той внимателно обмисли отговора си:
— Разкрива способностите ми.
— В какъв смисъл? — попита го тя любопитно.
— Смятат ме за майстор на преследването.
И чак тогава се досети.
— Но какво…
— За да бъдеш добър преследвач или пазител на нещо, трябва да имаш способности да се разтваряш като в мъгла, да се появяваш неочаквано, да заставаш пред набелязаната си жертва, преди дори тя да те е усетила.
— Разбирам. — Дженис знаеше, че се беше справил с твърде трудни и дори невъзможни за другите физически ситуации. Вече беше забелязала неговата увереност и сила. Беше точно такъв, какъвто предполагаше. Опасен.