9
— Търсиш фамилиер?
Трейд насочи вниманието си към дрезгавия лаещ глас зад близкия ъгъл в гърлото на тунела.
Съществото, застанало пред него, бе със силно набръчкана кожа и с огромна муцуна. Две тъмнокафяви очи блестяха сред гънките на главата му.
— Търсиш фамилиер? — отново попита то, като размаха кривата си тояжка.
— И как разбра? — Трейд наблюдаваше внимателно съществото. Беше любопитен по характер — особено при такова търсене.
— Видях един фамилиер!
— Наистина ли? И накъде тръгна?
Чуждоземното същество посочи към тунела. Трейд вече знаеше това.
— Благодаря — каза той и се запъти към портала. Странното същество хукна след него. След миг Трейд се извъртя с извадена блестяща сабя и я насочи към издадената муцуна.
Съществото рязко спря и започна да издава тихи писъци.
— Не ме наранявай!
Трейд се зачуди дали, ако не го удари, то щеше да го нападне. За всеки случай не прибра сабята, Кру го беше учил при нови ситуации винаги да бъде нащрек.
Трейд изпълняваше съветите на доведения си баща. Винаги беше нащрек, при всяка ситуация.
— Какво искаш? — Суровият му тон накара чуждоземното същество отново да издаде остро писукаие.
— Опасен път дори за воин. Грунтел ще те води!
— Нима се опитваш да ми кажеш, че искаш да ме водиш?
То заклати муцуна нагоре-надолу.
— Разбирам. И защо трябва да ти вярвам?
Изглежда, въпросът му обърка Грунтел. То наклони глава на една страна и надигна гъстите си вежди.
— Не ми вярва? — Като че ли за първи път чуваше такова нещо.
Изражението му беше толкова комично, че Трейд се разсмя. Явно съществото се беше обидило. Той снижи малко върха на сабята си.
— Ти си… Какво точно си ти?
— Ах-ха-ха! — Заподскача. — Глупав воин, Грунтел разбира. — Завъртя се в кръг, огромните му ходила шляпаха в прахта.
Трейд търпеливо го наблюдаваше. Когато сбръчканото създание спря да прави гримаси и лудории, той спокойно попита:
— Е, какво си?
Един от трите пръста, покрити с козина, посочи към набитите му гърди.
— Уигамабоб!
— Какво?
— Уигамабоб. Много уигамабоб тук.
— Разбирам. — Макар да не разбра. — Познаваш ли местността след тунела?
Отново муцуната му се заклати нагоре-надолу.
— Грунтел водач на търговци. Правил го много пъти.
По кой ли път, чудеше се Трейд. Съществото можеше да се опитва да го вкара в капан. Въпреки това той нямаше представа какво се намира отвъд този тунел — може би беше разумно да наеме водач.
— Много добре. Води ме тогава.
Грунтел отново затанцува, изглеждаше доволен. Размаха кривата си тояжка във въздуха, поклони се на Трейд, после му махна с ръка да го последва.
Фамилиерът скръсти ръце пред гърдите си и не мръдна. Изчака търпеливо, докато Грунтел разбере, че той не го следва.
Грозната глава на чуждоземното същество се извъртя, объркан поглед помрачи чертите му.
— Не ме следваш?
Трейд бавно наклони глава от едното към другото си рамо.
— Няма да те следвам. Ще водя. Ти ще ме следваш след портала. — Нямаше да позволи от другата страна да попадне на засада, възможно беше съществото да има съучастници.
В тези погранични светове входовете на тунелите бяха безлюдни и имаше огромни неконтролирани пространства. Щеше да бъде рисковано да мине просто така. А като водач би имал онези ценни мигове, които му позволяват да реагира.
Понякога един миг беше всичко, от което се нуждае мъж със способностите на чарл.
Трейд мина покрай чуждестранния водач и застана пред пулсиращия отвор. Поради много причини Висшата гилдия не беше склонна да държи тунелите отворени. От двете им страни понякога се случваха известни колебания в целостта на пространството и времето. Други тунели гилдията предпочиташе да контролира — като цяло тази позиция увеличаваше силата на Алианса, намаляваше възможността от недопустими агресивни действия.
Въпреки това заради отдалечеността си определени райони бяха изоставени. Тунелите в много далечни места като това тук бяха оставяни отворени, но обикновено след време им слагаха пазачи.
Трейд беше благодарен, че този тунел все още беше отворен.
— Какво да очаквам от другата страна? — заповеднически попита той.
— Немного. Няма същества. Място между светове. Трейд разбра — следващият свят беше връзка между планетите.
— Какво представлява теренът?
— Плоска равнина. После много се изкачва до входа. Слушай Грунтел, и ще бъдеш добре.
— Хм. — Трейд измъкна кийракса от колана си като предпазна мярка и престъпи портала. По невнимание блестящата сабя можеше да нарани някой пътник, докато минаваха тунела. С извадено оръжие той рискуваше много, не искаше да нарани невинен.