Излезе на плоската, осеяна със скали и храсти равнина. Няколко растения разнообразяваха пустинния изглед. Грунтел почти се сблъска в него, когато с накуцване излезе отвъд. Трейд му отправи високомерен поглед.
— Моите извинения. Не обича тунелите. Вървиш прекалено бързо. — Захили се на високия аварианин, разкривайки двата си остри предни зъба.
Трейд му отвърна със смразяващо изражение, то беше нормалният му израз. Потайността беше една от особените черти в характера му, на която Яниф най-много се възхищаваше. В момента аварианският воин търпеливо приемаше, че вселената е извън неговия контрол. И се стараеше да бъде още по-внимателен към сложността и непонятността на живота.
След като не забеляза да го заплашва опасност, Трейд прибра сабята в калъфа й.
— Да тръгнем по пътя! — Грунтел насочи покрития си с козина пръст към върха в далечината. После го посочи към небето и двойното слънце. — Много горещо. — Той покри набраздената си глава с тъмносивата си дреха. — И ти се скрий, аварианино.
Трейд кимна и вдигна качулката на наметалото си над главата си.
— Как разбра, че съм аварианин? — тихо попита той.
— Сабята. Аварианин.
— Да, така е.
— Много стара. Много силна.
Трейд се учуди как Грунтел е разбрал това. Може би странното малко чуждестранно същество имаше свои дарби.
— Нарича се кийракс.
— Кийракс — повтори то, преди да припне покрай него и да започнат дългото прекосяване на долината.
Трейд го последва, като на една негова крачка чуждоземното същество правеше три.
— Кийракс — повтори пак Грунтел.
— Да. — Мислите на Трейд се понесоха към легендата за кийракс, страховитата аварианска сабя.
Говореше се, че кийраксите обладават и пренасят от поколение на поколение уменията, придобити от владетелския род, на който принадлежат. Според мистичното поверие на чарл щеше да се появи мъж с колосална сила, който е в състояние да „вижда“ цялото познание, предавано през вековете само като държи кийракса в ръката си.
Но макар да почиташе традицията, Трейд не вярваше много на легендата. Ако това е истина, мислеше си той, докато вървеше, тогава кийраксът, който носеше — а той му бе даден от Яниф — би трябвало да му носи нечувана сила.
Трейд сви рамене. Тази история явно беше измислица на старците в гилдията. Той предпочиташе реалността на живота.
Превали пладне и безмилостната жега превърна пътуването им в мъчение. Но когато накрая жарките лъчи на слънцата бавно се скриха зад хълма, Трейд и Грунтел стигнаха подножието на планината.
— Време е да се изкачим!
Малкото чуждоземно същество постави кривата си тояжка на първата платформа и подскочи върху нея.
Трейд вдигна поглед, преценявайки разстоянието до върха. Без да се интересува от изкачването, той вдигна крак и стъпи на платформата.
И в този миг остро ужилване прониза горната част на гърдите му, точно над сърцето. Непоносима болки се разля по цялото му тяло. Притисна го като в менгеме.
Зашеметен, той сведе поглед към петното под рамото си, където стърчеше тънка игличка — острото й връхче беше пронизало наметалото и ризата му.
— Уважаеми господин аварианино! — заговори Грунтел, но тогава забеляза игличката. Скочи няколко платформи надолу, за да помогне на Трейд. Грабна ръката на зеленоокия мъж и се опита да го издърпа извън обсега на летящите стрелички.
Въпреки парализиращата болка Трейд скочи на платформата. В този момент той промени мнението си за водача.
— Благодаря, Грунтел.
Съществото му отправи разтревожен поглед. Дебелият му, покрит с козина, пръст посочи игличката, която продължаваше да стърчи от гърдите му.
— Няма нищо. — Трейд сграбчи връхчето и рязко го издърпа, без да издаде болката си. През отвора шурна кръв, която бързо напои наметалото му. Но аварианският воин не обърна внимание на раната.
— Видя ли? Хайде да продължим. — И направи две крачки, преди да се строполи на земята.
Грунтел застана над него и зацъка с език.
— Воинът не е толкова силен, за колкото се мисли.
Изненадващо, той вдигна мъжа и го преметна върху гърбавите си рамене. Дългата коса на воина се влачеше по камъните, докато изкачваха пътечката.
Трейд отвори очи и забеляза езерце наблизо. Примигна. Как той…
И тогава си опомни. Грунтел… игличката…
Бързо се изправи. Прекалено бързо.
Зави му се свят и се олюля. Но както обикновено, не обърна внимание на това. Посегна към тъпата пулсираща болка над лявата си гръд. Малка превръзка покриваше раничката.
И после забеляза черната си риза и наметалото, положени на земята до него.