— Почистих раната, Грунтел го направи. Стои ти добре! Може би щеше да умреш, ако не беше Грунтел. — Съществото коленичи зад Трейд и му предложи бульон.
Трейд леко се усмихна, благодарен за грижите му. Пое купата с бульона.
— Задължен съм ти, Грунтел.
Странното чуждоземно същество започна да издава пискливи звуци, сякаш Трейд го беше оскърбил.
— Не задължен! Постъпил правилно!
Трейд кимна, замислен, че всички подобни постъпки в живота трябва да бъдат ясно разграничени. Правилни или грешни. Поради някаква странна причина си спомни за баща си Тийрдар. За него всичко бе черно и бяло, светлина и мрак. В живота обаче не можеха да се следват такива ясни правила. Границите често се сливаха. Трудните избори бавно погубваха мъжа, който притежаваше прекалено много сила…
— Каза име на сън. Много пъти.
Грунтел се взираше любопитно, малките му тъмни очи гледаха проницателно.
Трейд вдигна бульона до устните си и отпи една глътка. Беше изненадващо вкусен.
— Нима? — Въобще не изглеждаше заинтригуван. — Кое име? — Отпи отново от течността.
Грунтел му го каза.
Купата в ръката му рязко спря до устните. Дори изражението му да не разкри какво чувства, беше очевидно, че е развълнуван.
— Жена? — попита Грунтел с огромен интерес.
Зелените очи на воина се присвиха.
— Не е важно. — Отново отпи от бульона и показа, че темата е приключена.
Грунтел не се опита да го убеждава. Беше видял лицето на този мъж, когато изричаше онова име. Въпреки думите на аварианина, името, изглежда, беше много важно за него.
Трейд изпи течността и постави купата встрани. Сбърчи вежди, когато забеляза разпуснатата си коса. Малки тресчици и боклуци се бяха заплели в нея. Намръщи се и въпросително погледна Грунтел.
Уигамабобът глуповато сви рамене.
— Много висок воин. За съжаление косата мете отзад — изсумтя весело Грунтел. — Заличи напълно следи! — Захили се високо.
Трейд го наблюдаваше с крайчеца на окото си. Грунтел заигра някакъв танц, очевидно намираше всичко това за много забавно. Трейд се изправи.
Съществото рязко спря танца с един крак във въздуха.
— Не, не, не, не, не, не! Много скоро!
Трейд затвори очи, мъчейки се да потисне лекото замайване. Както обикновено — с непоколебима решителност — той преодоля гаденето и се насочи към езерцето. Събу ботушите и панталоните си и скочи в студената вода. Грунтел зацъка с език зад него.
Воинът се гмурна под повърхността. Когато се появи, уимагабобът му хвърли стъкленицата със сапун. Трейд инстинктивно вдигна ръка и улови малкото шишенце с перфектна точност. Кру винаги бе казвал, че той има отлични реакции. Ето защо го направи майстор на острието.
С небрежни движения натърка тъмната си коса, като се опитваше да разплете възлите с пръсти. Не беше лесно. Последваха няколко авариански ругатни.
След като се изкъпа, излезе от водата и облече дрехите си. Започна да търси на земята коженото ремъче, за да си върже косата.
Грунтел високо въздъхна.
— Няма. Загуби се.
Трейд огледа пещерата за нещо друго, което можеше да използва.
— Няма значение — предложи уигамабобът. — Може и така, спусната — ухили се той.
Трейд въздъхна, после преметна през рамо дългата си до кръста коса.
— С такава коса изглежда различен.
— Нима? — ядосан отвърна Трейд.
После облече наметалото.
— По-различен. Като воин, но… не.
— Разбирам. — Трейд почти не му обръщаше внимание. Затвори очи, опитвайки се да „види“ Джайън. Виденията в това пространство, езерото… после проход, който водеше към центъра на планината… стъпки и накрая следващия тунел.
Джайън вече беше влязъл в следващия свят.
— Веднага трябва да тръгваме.
— Грунтел казва, че е много скоро за воина да пътува.
Трейд скръсти ръце пред гърдите си.
— Воинът казва, че трябва да тръгнем сега.
Грунтел се изкиска и се подпря на кривата си тояжка, за да се надигне.
— Не иска да паднеш мъртъв. Трябва да съм сигурен, че ще получа парите си от теб, рицарю на чарл.
Трейд се насочи към изхода.
— Не съм рицар на чарл — извика той през рамото см.
— Не? — заподсмърча Грунтел, а дългата му муцуна задуши въздуха. — Миришеш като рицар. Изглеждаш като рицар. Може би имаш вкус на рицар?
Трейд го изгледа с присвити очи.
Грунтел отново се захили, разкривайки двата си остри предни зъба.
Джайън и Дженис излязоха от тунела и стъпиха върху червения пясък сред вихрушка от червен прах.
В далечината гора от гигантски червени кристали ограждаше огромното голо и равно пространство.
Почти цял ден бяха вървели, за да стигнат до тунела към следващия свят. Докато приближаваха центъра на планината, Джайън водеше Дженис и внимателно й показваше местата, които криеха опасности.