Но след като почина съпругът на майка й, всичко се бе променило.
Затвори уморено очи, наведе се и опря чело на студения камък, а мислите й се върнаха към разговора, който се бе състоял по-рано в същата тази стая.
— Аз ще управлявам кралството — заяви Карпон. Той беше брат на съпруга на майка й, мъжът, който управляваше тази варварска държава.
Дженис сви рамене.
— Тогава управлявай. — Тя със сигурност нямаше желание да го прави. Наистина това беше последното нещо, което някога бе искала. Копнееше да бъде свободна! Свободна като хората на майка й, скитниците френзи. Свободна да живее, да се смее, да обича, както желае. Свободна да изследва, да пътешества и да научава нови неща. А не да бъде ограничавана от законите на тази сурова и коравосърдечна земя, която задушаваше духа й!
— Благодаря ти за доверието, но има един малък проблем. — Той се приближи до нея, сграбчи брадичката й и насила извърна лицето й към себе си.
— Какъв? — Тя би попитала, дори да знаеше отговора.
— Ти си проблемът. Хората няма да ме признаят за вожд, защото обичат теб. Твоят мил характер, твоята любезност, твоят нрав и твоят смях ги покоряват. Искат само теб.
Дженис извърна очи, за да скрие ефекта от думите му.
— Нищо не мога да направя. Казах ти, че нямам желание да управлявам. Никога не съм имала.
Втренченият му поглед се плъзна към пълните й чувствени устни.
— Така казваш… сега. Винаги ще бъдеш заплаха за мен.
— Няма.
Студените му пръсти се плъзнаха по бузата й, от което я побиха тръпки.
— Винаги става така.
Дженис се дръпна, за да се освободи от неприятното докосване. По-добре да е мъртва, отколкото да търпи да я докосва!
— Тогава убий ме и ще можеш да управляваш.
— Не. Желая да имам и кралството, и теб.
Това я потресе, но бързо възвърна самообладанието си.
— Не можеш да имаш и двете, много добре го знаеш!
— Не е така.
От думите му тръпки пропълзяха по гърба й.
— Какво искаш да кажеш? — промълви тя учудено. Карпон бе наясно, че ако я вземе за своя съпруга, тя автоматично ще се възкачи на престола. Това беше единственото нещо, което я бе предпазвало толкова дълго, защото Карпон не искаше тя да управлява — той искаше властта за себе си. Разбира се, не беше го забравил.
Усмихна й се продължително, нагло и лукаво.
— Има начин, скъпа ми Дженис.
Усмивката му я обезсилваше. Карпон изглеждаше твърде самоуверен. Вдигна ръка към устните си.
— Какви… какви нелепости говориш?
Тогава той изрече:
— Девствеността ти.
Дженис пребледня. Все още беше девствена — не по свой избор, а заради законите на тази земя. Не беше свободна да изживее собствения си живот, както пожелае! Така й се искаше един ден да разбере какво означава да обичаш!
— Какво имаш предвид?
— Както знаеш, това е едно от условията да управляваш. Ако загубиш девствеността си… — Той прекъсна рязко, оставяйки я сама да стигне до заключението.
Когато осъзна за какво точно й загатва, Дженис пребледня. Но бързо се овладя. Нямаше да позволи на тази твар да разбере, че е успял да я уплаши.
— Така, значи заради това е било всичко. — И като отметна назад дългата си до кръста коса, тя се насили да се засмее в самодоволното му лице, знаейки, че думите й щяха силно да го разгневят. — Тогава направи го… ако желаеш.
В тъмните му очи проблесна злоба, но успя да се сдържи.
— Бих го направил, не се съмнявай. За нещастие не е толкова просто.
Дженис се разтрепери. Той възнамеряваше да я убие. Въпреки решението си да не му достави това удоволствие — да я види уплашена — тя потрепери.
Реакцията й не остана незабелязана.
Карпон тихичко се захили.
— Не се тревожи, Дженис, имам нещо много по-добро, което пазя за теб. За нас двамата — прошепна той.
Тя не искаше да пита, но се налагаше.
— Какво е то?
— Държа един фамилиер.
Фимилиер? Какво!… Дженис преглътна, когато изведнъж планът му й стана ясен. Фамилиерите бяха известни със сексуалните си желания. Карпон беше полудял!
— Утре ще те дадем на него. Когато ви открият, ще бъде твърде късно.
Насилвайки се да запази самообладание, за да научи какви други ужаси може да й е приготвил, тя попита:
— А след това?
— Ще съм длъжен да разкажа на хората какво те е сполетяло. Те ще бъдат разочаровани. Естествено аз ще поема властта, защото съм следващият по ред. Тогава ще екзекутирам фамилиера. Разбира се, публично.
— Хората няма да искат това — бързо го прекъсна Дженис, почувствала съжаление към бедния фамилиер, попаднал в такова опасно положение.