— Къде сме? — тихо попита тя.
Зелено-златистите му очи се присвиха, когато огледа околността. Няколкото гигантски валчести скали с формата на яйце образуваха полукръгли червени масиви и допълваха картината пред тях.
Дженис се изненада, когато забеляза естествени пролуки и отстрани в скалите. Някакво същество се насочи към друг валчест камък, мушна се в цепнатината и се скри от погледа им.
Джайън въздъхна бавно, но не изпускаше района от очи. Не изглеждаше щастлив.
— Това е подземен свят, Дженис. Тук трябва да бъдем нащрек. На такива места обикновено цари беззаконие и е пълно с престъпни типове.
— Колко тунела усещаш, че ни остават?
— Само още един.
— Къде е? Можеш ли да разбереш?
— Ще го открием в някоя от онези канари. — Той посочи скалите. После обгърна рамото й с ръка. — Стой близо до мен. Там може да е опасно.
Тя кимна. Вятърът почна да вие. Джайън вдигна лице.
— Наближава буря.
— Как разбра?
— Фамилиерите имат и електростатични сетива. Можем да усещаме приближаването на буря. В този свят очевидно тя е обичайно явление. Хайде, трябва да потърсим подслон.
Забързаха по пясъчната пътека към най-близкия скален купол. Пясъкът скърцаше под краката им. Мъничките кварцови песъчинки заблестяха, когато засилващият се вятър натрупа няколко дюни до тях.
След като влязоха в процепа на огромната валчеста скала, Джайън застана пред момичето. Дженис осъзна, че инстинктът му да закриля беше част от същността му.
Тя разтвори устни от възхищение, когато се огледа около себе си. Розови кристали растяха от тавана и стените и се спускаха към средата на помещението. Подът представляваше червен отъпкан пясък, образуващ гладка повърхност. Малки кристали искряха навсякъде.
Очевидно се намираха в таверна.
Ярки кристали изграждаха цялата мебелировка. Светлината на свещите играеше върху стените, масите и столовете. Дженис си помисли, че е прекрасно.
— Каква красота — възкликна тя.
Няколкото посетители се извърнаха и се вторачиха в нея.
Таверната беше пълна със същества — представители от различни планети и раси. Очевидно някои бяха дошли да опитат късмета си в мините и да натрупат богатства. Други, както собственика на таверната, започваха бизнес и печелеха огромни суми, като даваха подслон в този далечен край на космоса. А трети бяха дошли, за да ограбят всеки, когото успеят.
Джайън я притегли по-близо до себе си.
— Красиво е, таджа. Ние сме в центъра на гигантската кухина — виждал съм това и преди, в други подземни светове. Но не се прехласвай пред красотата му — тук трябва да внимаваш с всеки и с всичко.
— Сигурен ли си? Изглеждат доста дружелюбни.
Тя извърна поглед към един секъл, който й се усмихна и размаха пипалцата си, приканваше я да се присъедини към него.
Джайън се намръщи.
— Да, сигурен съм.
Той изпрати към секъла „предупредителни импулси“. Съществото се сви на мястото си.
Джайън бързо я поведе през тълпата към тезгяха, където собствениците на таверната пълнеха рогове с кийран.
— Давате ли подслон за през нощта? — попита той жената. Тя беше суакан. Казваше се Руакан. Изящните й заострени уши щръкнаха, докато оглеждаше красивия фамилиер.
— За теб, мое котараче, имам всичко, което поискаш.
Джайън тайно направи знак на Дженис да мълчи. Нямаме никакви ценни прозрачни камъни, а определено се нуждаем от подслон. Не ме издавай.
— И как смяташ да платиш за подслона? — попита високо Дженис. Нямаше право да се чувства засегната, но й стана неприятно.
Джайън въздъхна дълбоко. Прекалено силно, за да остане незабелязано. Той извърна поглед към собственичката на таверната и й намигна многозначително.
— Жаден ли си, писенце? — Руакан се наведе през бара. Джайън се престори на заинтригуван.
— Да. — Жената му се усмихваше, докато наливаше огромния рог с кийран. Тя не обърна внимание на Дженис.
— Благодаря ти много — язвително изрече Дженис.
Дженис. Джайън вдигна рога и жадно отпи. Тя направи гримаса зад гърба му. Джайън се усмихна — знаеше точно какво прави тя, защото стената пред него отразяваше гнева й в хиляди малки образи в кристалите.
— И какво се е случило с дрехите ти, писенце? — закачливо попита Руакан. Джайън й отправи страстен поглед.
— Загубих ги.
Руакан му се захили.
— Харесваш ми.
— Добре.
— Тя с теб ли е? — Собственичката на таверната кимна към Дженис, говореше за нея сякаш тя не беше там.