— Да, водя я на един приятел от следващата дислокация на подземния свят.
— Какво? — Дженис го ритна в пищяла.
— Не изглежда много щастлива.
Джайън присви широките си рамене, сякаш не го интересуваше.
— Тук няма свободни стаи — но притежавам и таверна от другата страна на пътя. Кажи на Джийва, че аз те изпращам. Ще ти намерят място.
Джайън съблазнително й се усмихна. Руакан го оглеждаше с желание, като облизваш устните си.
— И кога мога да очаквам плащането?
Дженис чу достатъчно! Понечи да се приближи, но Джайън вдигна ръка пред гърдите й, за да я спре.
— Уморен съм от пътуването и първо трябва да си почина.
— Добре, котараче. — Руакан наклони глава на една страна. — Искам те отпочинал. Тук стаите не са много евтини.
Дженис се освободи от възпиращата я ръка на Джайън.
— Предпочитам да платя за моята стая, ако нямаш нищо напротив, фамилиере! — При което тя разгърна наметалото си, измъкна пълна шепа с редки прозрачни камъни и ги хвърли върху кристалния плот. Собственичката облещи очи.
Полудя ли? Прибери ги.
Дженис не му обърна внимание. С вирната брадичка тя плати за стаята си.
Руакан загреба камъните от масата.
— Богата клиентка, колко хубаво. — Тя направи знак на мъжа си, който се приближи. — Преведи ги през пътя. Кажи, че съм наредила да им дадат червената стая.
Джайън беше бесен. С действията си Дженис ги излагаше на опасност пред всеки крадец в околността. Бързо щеше да се разпространи мълвата, че среброкосата жена носи цяло състояние от прозрачни камъчета. Той изскърца със зъби.
— Има ли откъде да се снабдя с дрехи? — попита той мъжа на Руакан.
— Да, търговецът е от другата страна на пътя. Но стоките му са много скъпи.
Джайън започна да се успокоява.
Навън вятърът духаше още по-силно отпреди. Мъжът на Руакан задуши въздуха.
— Приближава страшна буря. — Той сведе поглед към Дженис. — Ако знаеш какво е добре за теб, трябва да останеш тук. Навън не е за приключения. Тук бурите са страшни и опасни. Понякога връхлитат неочаквано, без предупреждение, а друг път се приближават бавно, като тази. Трябва много да се пазиш от тях.
Той ги поведе към следващия скален купол.
Първото нещо, което Джайън забеляза, беше, че във втората таверна се бяха събрали още по-долни типове. Няколко подозрителни същества се свиваха в едва осветените ъгли. Непрозрачни прегради от червен кристал разделяха помещението.
Докато мъжът ги поведе нагоре по стъклените стъпала към кристалната платформа, Джайън установи, че няколко кухини бяха свързани с тази. Той спря пред една масивна врата от червен кристал. Извади ключ и влезе в стаята.
Дженис се задъха от възхищение.
Цялата стая беше направена от червени кристали, наподобяващи тези в таверната. В средата ярки рамки ограждаха леглото, покрито с копринени завивки. В далечния ъгъл имаше малка вана.
— Прекрасно е! — извърна се сияеща към Джайън. Усмивката й замря на лицето, когато видя строгото му изражение.
За миг беше забравила случката в таверната. Ноздрите й пламнаха, когато си спомни безсрамния начин, по който той се опитваше да се пазари.
Не, не беше правилно да го критикува.
Джайън можеше да прави каквото пожелае. Споразумението им беше приключило — той беше изпълнил много повече от своята част. Бе я измъкнал невредима от Ганакари, а след това бе извършил още много други неща за нея.
Премаля от страх, когато тази ужасна мисъл я връхлетя. Каквото й да бяха изживели, сега то беше към своя край. Като всеки фамилиер той щеше да търси своето удоволствие. И би било грехота да му пречи.
— Прав си. Прощавай, че го казах.
Извинението й го изненада.
— Значи си разбрала?
— Да, разбира се.
Той се отпусна.
— Добре.
— Задължението ти към мен приключи. Аз… аз ти благодаря за…
— Задължението ми?
— Да. Сега сме извън Ганакари. Споразумението ни изпълнено и се прекратява. Разбрах, че желаеш да… е, желаеш да се срещнеш с онази жена…
Джайън присви очи.
— Нима се опитваш да ми кажеш, че по един или друг начин това не те интересува?
Тя се размърда притеснено под наметалото си, без да знае как да му отговори. Разбира се, че я интересуваше. Просто не искаше той да го знае.
— Разбирам. За твоя информация, таджа, не знаех, че имаш камъни. Освен това нямах намерение да се срещам с нея — просто се опитвах да осигуря стая за през нощта.
Дженис махна с ръка.
— Това си е твоя работа.
Очите му се присвиха в зелено-златисти процепи. Искри затанцуваха в тях.
Дженис не забелязваше бурята, която се надигаше в душата му.
— Имам изобилие от камъни. Ако предпочиташ отделна стая.