— За да ни защитават от нежелани и неканени посетители. Ние сме изолиран народ.
— Нима не сте способни сами да се защитавате?
Той повдигна вежди.
— А ти как мислиш?
— Мисля, че който и да е измислил този договор, е бил много умен човек.
— Така ли мислиш? — Джайън си пийваше от кийрана с отмерени глътки.
— Така вашите хора могат да преследват своите интереси, без да изразходват сили за защитата си.
— Магьосниците мислят, че си заслужава.
Дженис зацъка с език.
— И са постъпили глупаво, нали?
Една сладка трапчинка се появи на бузата му. Закани се с пръст на Дженис.
— Кой е уговорил този договор? Да изпратим същия човек до Ганакари.
Фамилиерът за малко да се задави.
— Как ти хрумна подобна мисъл? Уверявам те, че Ганакари е последното място, където този човек би желал да попадне.
Дженис сви рамене.
— Вероятно може да помогне на Ганакари, като изиграе Карпон?
Джайън я изгледа.
— Не вярвам, че ще пожелае да направи това, Дженис. Но ако все пак го стори, ще бъде за негова изгода. Нали разбираш, самият крал на фамилиерите уговори този договор.
Тази новина я разтревожи.
Кралят едва ли щеше да се заинтересува от съдбата на една изостанала страна.
Дженис се тревожеше за народа на Ганакари. От това, което беше видяла в Джайън, те нямаха шанс срещу огромната сила на фамилиерите.
Наведе се над масата и докосна ръката му.
— Хората от моята страна не са виновни за бедите си — само Карпон!
Джайън сведе поглед към масата, мускулчета заиграха, върху челюстта му. После вдигна очи и срещна нейните.
— Карпон ще си плати за това, което направи и което възнамерява да направи на фамилиерите — тихо каза той. — Ако жителите на Ганакари застанат до него, те също ще платят.
— Ако този крал е толкова умен, колкото казваш, тогава ще намери начин да заплаши Карпон, без да причини, вреда на народа ми.
Загадъчна усмивка изви чувствените му устни. Тя често забелязваше това негово изражение и то винаги успяваше да я плени. Тази тайнствена усмивка имаше много значения.
— Може би ще дойдеш до Ма’ан и ще му го кажеш лично.
— Не мисля, че ще ме изслуша — смята ме за враг.
— Но ти ми помогна да избягам.
Дженис не беше сигурна дали иска да се замесва в това. След като напусна Ганакари, тя се опитваше да забрави предишния си живот.
— Може би той не мисли като теб за тези неща.
— Кой?
— Кралят.
Джайън се усмихна.
— Може би.
Дженис реши да смени темата.
— Откри ли следващия тунел?
— Да. — Той кимна. — На половин ден път оттук, при следващото подземно селище.
— Значи така. — Дженис сплете ръце над масата. — Кога тръгваш?
Джайън се облегна на стола си и започна да я наблюдава. Нима си мисли, че ще я остави без защита на такова място, в ръцете на главорезите? Това, че тя въобще допусна подобна мисъл, го влуди.
Опита се да потисне гнева си и положи огромни усилия да говори спокойно.
— Какво ще правиш тук?
— Аз… ами не знам. Предполагам, че ще отида до следващия свят, за да видя какво ме очаква там.
— Мислех си, че ще ме придружиш до Авария.
— Какво? — тя зяпна от изненада.
— Разбира се, изборът е твой. — Той я изгледа през дългите си черни мигли. — След като нямаш някаква определена цел, помислих си, че може би си решила да дойдеш до Авария. Ще бъде интересно пътуване, а после попадаш на територията на Алианса — много по-безопасно място за развлечения.
— Хмм. Не съм си мислила за това.
— Помисли. Можем да си помагаме един на друг, Дженис.
Идеята му я озадачи. От това, което беше видяла, знаеше, че този фамилиер беше твърде самонадеян.
— С какво бих могла аз да ти помагам?
В очите му неочаквано се появиха игриви искри. Бузите й пламнаха.
— Остави това — заяви тя злобно.
Джайън се ухили.
— Обичайно е да виждат жена в компанията на фамилиер. Заедно няма да привличаме прекалено вниманието на другите.
Вероятно се шегуваше! Сам или в тълпа, тутакси щом Джайън се появеше, всеки спираше и се взираше в него. Външността му беше изключителна. Освен това фамилиерите никога не оставаха дълго време с една и съща жена.
— Ще си помисля над предложението ти.
Уклончивият й отговори го вбеси. Навън проехтя гръм.
Освен всичко друго фамилиерите бяха свръхчувствителни и към атмосферните условия. Изострените им сетива се засилваха от интензивността на електромагнитните вълни. Другата причина, поради която фамилиерите се сближиха с мистиците. Те обичаха сетивата им да са напрегнати, което се случваше често около силното излъчване на чарл.
В този случай обаче инстинктът за притежание у Джайън се съчетаваше с инстинкта му за защита. Опасна комбинация, подсилена от приближаващата буря.