Няколко минути по-късно, когато млад миньор влезе в таверната и Дженис неволно извърна безразличен поглед към него, сетивата на Джайън се възбудиха сякаш едновременно със силната гръмотевица, която проехтя над тях.
— Той няма да те задоволи — рязко заяви Джайън, после бавно отпи от кийрана.
Дженис се задъха от възмущение. Беше погледнала този младеж само от празно любопитство! Но след като Джайън загатваше за друго. Тя нямаше да седне да му се обяснява, че греши. Настроенията му се меняха толкова рязко!
— О, защо не? — Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Няма да е толкова нежен с теб, колкото съм аз.
— Ти, нежен? — присмя му се тя. — Първият път ние наистина… Ти се прояви!
Клиентите от съседната маса взеха да се обръщат към тях.
— Пфу! — язвително въздъхна той, после я посочи с парчето плод в ръката си. — Дори не съм започнал да ти показвам до какво ниво можем да достигнем.
Жената от другата маса изпусна рога си с кийран.
— И какво те кара да мислиш, че се интересувам от тези нива? — отвърна Дженис.
Той бавно се усмихна. С котешката си усмивка.
— Мразя, когато правиш това.
Белите му зъби бавно захапаха плода. Потече сок. Една капка се появи върху ъгълчето на устните му.
— Когато правя какво?
Езикът му бавно облиза капката, докато наблюдаваше Дженис през спуснатите си клепачи. Зелено-златисти искри блестяха между тях.
— Спри — изсъска тя.
Той потопи друго парче плод в сладкия крем. Вместо да го захапе, започна сладострастно да го облизва.
— Какво да спра?
Леко докосна плода до чувствените си устни. Връхчетата на ушите на Дженис порозовяха от желание.
— Той няма да те задоволи, писано.
Дженис се беше уморила от игрите му. Повдигайки царствено вежди, тя хладнокръвно му отвърна.
— Като че ли това те засяга.
В този момент силен гръм разтърси таверната. Няколко кристала се разлюляха и се сгромолясаха на пода. Джайън рязко стана, при това движение столът падна и се разби на парчета, фамилиерският инстинкт за притежание се усили от електричеството в атмосферата и се трансформира в огромен гняв. С едно движение той дръпна Дженис от стола.
— Джайън — изписка тя. Няколко глави се извърнаха, любопитни за развоя на скандала между властния фамилиер и красивата му придружителка. Както обикновено, фамилиерите ставаха ревниви към онези, за които се грижеха.
Джайън вплете пръсти в косата й и отметна главата й назад, така че тя да вдигне лице.
— Кой друг те е докосвал освен мен? — попита я с властен глас. Котаракът в него се беше развихрил.
Дженис никога не беше го виждала такъв. Беше полудял.
— Н-никой, Джайън.
Разбира се, той го знаеше — на мига щеше да почувства, ако някой друг я беше докосвал.
— Може би тогава ти трябва да си спомниш моето докосване. — Преди тя да успее да отговори, той я метна върху рамото си и закрачи нагоре по стъклените стъпала.
— Джайън! — Дженис удряше с юмруци широкото му мускулесто рамо. — Джайън, пусни ме.
Той не й обърна внимание. Когато Джайън Рен беше засегнат, оставаше хладнокръвен. Дженис се мяташе върху гърба му.
— Какво си мислиш, че правиш? — Тя се опитваше да го ощипе по бедрата, но не можеше да захване твърдите му мускули.
— Искам да ти покажа какво означава да правиш любов с един фамилиер.
Беше време да й покаже.
10
Джайън отвори с ритник вратата на стаята им и я затръшна по същия начин след себе си.
Ударът беше толкова силен, че Дженис очакваше дебелото стъкло да се пръсне на парчета. Вратата се трясна зловещо, но остана цяла.
— Джайън, това е лудост — пусни ме! Веднага спри!
Ако ситуацията беше различна, щеше да се засмее на властното й държане. Но на Стража на мъглата не му беше до смях. Беше напрегнат, съсредоточен и хищен.
Всички тези котешки вълнения се подсилваха от бурята навън.
Той я свали от рамо и я пусна пред себе си на пода. И мигновено смъкна наметалото и роклята й в краката й. За секунда, преди тя да е разбрала каква става, той грабна единия от чаршафите на леглото и разкъса на две дълги ивици пъстрата коприна.
— Какво правиш!
Не отговори. Сграбчи китката й, обърна я към себе си и преди тя да осъзнае намерението му, я върза здраво за кристалната решетка.
— Джайън! Развържи ме!
В отговор той бързо завърза и другата й китка.
Тя задърпа копринените окови, които я правеха пленница и я държаха неподвижно, простряна пред него. С периферното си зрение видя зеленото наметало да се свлича на пода. После бързо го последваха бялата копринена риза и черните кожени бричове. И накрая глухият тропот на ботушите.