За миг Джайън погледна над рамото й и впи поглед в отраженията им върху кристалите. Неговият образ покриваше, сливаше се с нейния, движеше се в синхронни движения.
Хищна усмивка изви прекрасните му устни. Наричаше се Нтага. Танцът на образите. Смятаха го за много предизвикателен.
— Нтага леетан шатер, таджа — с дрезгав напевен глас замълви той на езика на фамилиерите. — „Покрил съм с моя образ твоя.“
Ръката му се спусна от кръста към рижите къдрици между бедрата й, разроши ги, откри цепката на удоволствието. Подразни свръхчувствителната й пламтяща плът и леко погали навлажнената й пъпка.
— Мислиш ли, че той знае, кога е точният момент да… — Спря да движи пръста си.
Дженис извика в агония при отдръпването на възпламеняващия я допир. Помоли му се да я гали отново. Вместо да го направи, той присви мускулите на фалоса си вътре — като мълния, изгорила тялото й.
— Заради аайауах, Джайън! Моля те. — Не знаеше какво го моли.
Но той знаеше.
И тогава започна да се движи силно, като и двамата сякаш се разлюляха от мощните тласъци.
— Нима си мислеше, че той е способен да… — Само загатна със знойния си глас за това, което се готвеше да стори.
Очите на Дженис се разшириха, когато проникна докрай. За разлика от последния път, сега се движеше в нея, сякаш изпращаше вълна след вълна страстни взривове в тялото й. Дженис обезумя.
— Не, Джайън, не!
Но и за двамата беше твърде късно.
Джайън се превърна в див екзотичен звяр. За първи път в прегръдките й той достигна истинския връх на фамилиерската страст и дивите му викове се сляха с нейните.
Звуците на тяхната любов отекваха силно в кристалната стая. При всяко следващо проникване той ги усилваше по-високо и по-високо. По-дълбоко и по-дълбоко.
Красотата на тези върхове въодушевяваше Дженис и тя последва движенията му. Остави се да я води, или поемаше водачеството, когато можеше. Доведе го до ръба.
И Джайън Рен, Стражът на мъглата, я обичаше толкова много, че си помисли, че ще умре от тази любов.
После тя клюмна, увиснала на копринените си окови.
Джайън бързо я развърза и я занесе на леглото. Положи я върху копринените завивки, после се мушна до нея и я притисна в прегръдката си. Специалният му лов беше приключил.
Тя беше негова.
Покри я с тялото си и бързо заспа.
Трябваше да го напусне.
Дженис надзърна над широкото мъжко рамо. Ако бъде внимателна, вероятно щеше да успее да се измъкне, без да го събуди. Ще го направи много хитро. Зачуди се как той можа да заспи дълбоко веднага щом затвори очи.
Както обикновено, беше я обвил с тялото си в много странна поза. Този път късметът беше на нейна страна. Точно когато реши да направи опит да се освободи, той се обърна на другата страна. Тя скочи, преди отново да я е прегърнал.
От опит знаеше, че няма да спи дълго, без да я обгърне пак. Сякаш трябваше да се увери, че тя е в безопасност по време на съня си. Действително той я закриляше с тялото си, докато спеше! Зачуди се дали това беше отличителна черта на фамилиерите, или само на Джайън. Защитникът у него беше много силно развит. Предположи, че това е една от причините да го нарекат страж.
Дженис сви рамене. Това повече не я засягаше.
За мъж, който притежаваше страхотната котешка чувствителност, очевидно това качество можеше да бъде проявявано при много и най-различни обстоятелства.
Сега ужасната буря беше стихнала — вече бе безопасно да тръгне.
Доколкото въобще беше безопасно в този подземен свят, пълен с престъпници. Тя въздъхна.
Трябваше да изчака, докато стигне следващия свят, и тогава да се отдели от компанията му. Гърлото й се сви, сърцето й изстина — разбра, че не желае искрено раздялата.
Въпреки всичко Дженис беше реалистка. Рано или късно двамата трябваше да се разделят. Мъжът беше фамилиер, див и свободен. Доколкото знаеше, фамилиерите никога не са били сериозни в сексуалните си връзки. И дори да беше — макар да се убеждаваше, че не е — беше очаквала през целия си живот бягството от Ганакари, за да развие свободно собствения си характер. Характера на френзите.
Беше я смаял тази вечер. С действията си — с любовта, страстта и самоувереността си.
Тя проумя, че Джайън Рен беше като реката Кликс в Ганакари — непрекъснато променяща се, необхватна. Никога нямаше да разбере смисъла на тайнственото им приключение. Добре, че го напускаше.
Повтаряше си го, когато се приготвяше.
След като облече роклята си, тя се наведе да вземе закопчалката и се удари в нещо много твърдо. Изправи се и се обърна.