Джайън стоеше точно зад нея. Роклята, която току-що беше облякла, но не беше закопчала, се свлече на пода.
Като истинска котка Стражът на мъглата я наблюдаваше мълчаливо, докато обмисляше своя ход. И както бе разбрала, той имаше три възможности. Можеше да бъде агресивен. Можеше да бъде разярен, което беше негово право. Или да се държи мило и съчувствено.
В подобна ситуация друг фамилиер щеше да избере една от първите две възможности. Стражът на мъглата избра последната.
— Напускаш ме, без да ми кажеш довиждане, Дженис? — Беше искрено наранен.
Тя сведе поглед. Не можеше да го погледне в очите. Начинът, по който зададе въпроса с това разочарование в гласа, я накара да се чувства ужасно. Тя преглътна бучката в гърлото си.
— Аз… Да, трябва.
Той оглеждаше чертите й. Брадичката й беше високо вдигната, имаше някаква решителност, но лекият трепет на устните й му разкри цялата истина. Трябваше да бъде много внимателен. Изискваше се голяма тактичност и съчувствие.
— Ще се тревожа за теб, ако ме напуснеш сега — каза той меко и ласкаво. — Полунощ е. Връщай се в леглото. Можеш да си тръгнеш сутринта, когато е по-безопасно.
Тя прехапа долната си устна.
— Ще ми позволиш да си тръгна?
— Разбира се. Изборът е твой. Сега се върни в леглото. — Той протегна ръка към нея.
Беше прав — много е опасно да си тръгне сега. Освен това каза, че може да го направи на сутринта. Отново преглътна, когато сълзи изпълниха очите й.
Пое решително ръката му. И той я поведе обратно към леглото. Когато легнаха отново, той я взе в обятията си.
— Не трябваше… Уплаших те. — Целуна я нежно по челото. — Бях забравил, че не си… не, това не е вярно. В този момент не бях забравил, че си такава рядкост, Дженис. Просто аз… — спря, без да знае как да продължи.
Обикновено фамилиерите не се оправдаваха за своите сексуални действия. Напротив, страстта винаги ги насърчаваше. Джайън знаеше, че това няма да е последният път, когато опитваше нещо ново с нея. Но тя беше различна — не беше фамилиерка.
Джайън беше опитен мъж и винаги бе постъпвал обмислено, във всички ситуации в живота си. Той знаеше, че трябва да промени някои свои черти заради нея и се приготви да направи точно това. Искаше я прекалено много.
Опита се отново.
— Аз…
— Какво? — прошепна тя.
Той я погали по косата.
— Прости ми. Наистина не бях прав. Никога не съм искал да те разтревожа така. Не и дотолкова, че да искаш ме напуснеш посред нощ.
Когато тя избухна в сълзи и се сгуши в него, той вече съжаляваше, че го каза. Освен всичко друго фамилиери имаха добри сърца. Бяха хищни, но добри и справедливи. Те участваха в игрите, за да спечелят, не за забавление, никога умишлено не нараняваха жени, защото ги обичаха прекалено много.
— Джайън, о, Джайън, не искам да си тръгвам. Това е само…
— Шшт, зная, зная. — Целуна лицето, носа, челото, клепачите и миглите й. Дълга молитва за прошка от малки целувки.
Дженис едва осъзна, че отвръща на тези леки целувки. Той пак притисна устни в брадичката, носа, миглите.
Джайън се плъзна в нея естествено и толкова нежно, колкото я обичаше. Показа й, че може и така.
Тя притисна в рамото му обляното си със сълзи лице, целувайки го сладко. Пръстите й леко се плъзнаха по гърдите му.
Джайън потрепери и измърка чувствено. Беше открила едно от най-чувствителните му места. Той спря и невинно се взря в нея.
Тя се надигна и улови с двете си ръце невероятно красивото му лице.
— Можеш да бъдеш толкова мил, Джайън.
Отново я беше примамил в леглото си. Където тя щеше да остане.
Той й се усмихна.
И я облада.
Имаше една стара фамилиерска поговорка: Това, че котката не е пред очите ви, не означава, че я няма.
Дженис се протегна под топлото тяло.
Фамилиерът лежеше върху нея, обгърнал я в една от любимите си пози.
Време беше да стават. Тя побутна спящия мъж с бедро.
Беше твърде притиснат в нея, за да го премести. Джайън леко я захапа по шията в съня си и дълбоко сгуши лицето си в извивката на врата й.
Дженис сграбчи кичур от косата му, опитвайки се да повдигне лицето му.
— Трябва да тръгваме.
Без да отваря очи, той сънливо потърси устните й. Понечи да я целуне, но отново заспа, преди да го направи. Плъзна устни по устата й и се върна в топлото уютно кътче в извивката на шията й.
Предната нощ до късно не заспаха, любейки се. След прекосяването през долината с велдите, изгарянето му и всичко друго, което бяха преживели, докато избягат от Ганакари, в този момент Джайън беше щастлив да бъде в топло уютно легло с прекрасна жена. Връхлетя го желанието да се отпусне и да се отдаде на пълното блаженство.